Никой от акционерите в КТБ не предлага да налее пари в нея, обяви БНБ

Мажоритарният собственик на КТБ - фирмата "Бромак" ЕООД досега не е заявявала пред БНБ никаква инициатива за подкрепа на поставената под специален надзор институция, "независимо от публичните изяви на едноличния собственик Цветан Василев", обявиха от централната банка в съобщение до медиите.

В момента има европейска заповед за арест на Василев, предвижда се да бъде издирван и чрез Интерпол след като му беше повдигнато обвинение за за длъжностно присвояване в особено големи размери.

От там посочват, че вторият по големина акционер в КТБ - Фондът на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман пък са обвързали помощта си със значителна ликвидна подкрепа от страна на БНБ, което е невъзможно съгласно действащото законодателство, посочват от банковия регулатор.

Третият по големина акционер - ВТБ Капитал първоначално прояви интерес, но още на 24 юни оповести, че няма такъв интерес, припомнят от БНБ.

Днес са били изпратени писма на "Бромак" и на Оманския фонд, в който се посочва, че до края на август в БНБ ще очакват техни конкретни предложения за ликвидна подкрепа на КТБ.

Бърз изход от кризата не се очертава

По повод многобройните призиви за бързо овладяване на ситуацията около КТБ и отварянето й от централната банка посочват, че са наясно с ограниченията, които поставя пред клиентите на институциите специалният надзор и затова през последните месеци чрез всичките си действия БНБ се стремяла да намери бърз изход от кризата.

От там посочват, че предложения на среща при държавния глава специален закон за КТБ не е предвиждал използването на публични средства за изплащане на влоговете над гарантирания размер, "а създаването на жизнеспособна институция, която да продължи да обслужва своите клиенти". Отхвърлянето на това предложение не позволило КТБ да отвори врати на 21 юли както първоначално беше обявено.

До поставянето под специален надзор на КТБ и Търговска банка "Виктория" се стигна след масираното теглене на средства, довело до искането на техните ръководства да бъдат поставени под надзор, а това са причини "изцяло независещи от БНБ", подчертават от регулатора.

По-нататък в съобщението се посочва, че пък до масираното теглене на средства се стигнало заради "насаденото в обществото и в редица институции мнение, че отчетите на банката не дават достоверна представа за качеството на активите". Не се посочва кой е насадил това мнение. Заради това обаче било възложено на квесторите да организират за кратък период преглед на активите и кредитния портфейл на банката. Докладът на квесторите без информацията, която е банкова тайна, беше оповестен на 31 юли.

От централната банка посочват, поради липса на документи, установена от квесторите, задълбочената оценка на активите и на кредитния портфейл изисква повече време и окончателната оценка се очаква до 20 октомври.

В режим на изчакване

Преди да се направи ясна оценка на качеството на активите и капиталовата адекватност на КТБ, не е възможно да бъдат взети никакви законово обосновани и обвързващи решения за бъдещето на банковата група, посочват още от БНБ. 

От там подчертават, че се отнасят с разбиране и уважение към призивите и оценките на различни експерти за търсене на бърз изход, но "магически" варианти не съществуват, особено в условията на съмнения в наличната информация и непълноти в правната рамка за такива решения.

Въпреки че в БНБ работели най-добрите експерти по банков надзор и право нямало друга възможност в момента освен да се спазва законодателството, подчертават от регулатора.

Заради наличния и към момента недостиг на ликвидност в двете банки (6.3 млрд. лв. в КТБ и 284 млн. лв. във "Виктория" по данни на БНБ) не може да се излезе от процедурата по специален надзор.

В отговор на предложения БНБ да предостави държавна помощ на двете банки по одобрената от Европейската комисия схема, от централната банка посочват, че правилата на ЕС допускат такава мярка само към платежоспособни и икономически жизнеспособни банки. В края на юни Брюксел одобри подкрепа за българските банки за 3.3 млрд. лв.

"По-конкретно: в случаите на схеми за предоставяне на ликвидна подкрепа същите следва да бъдат използвани единствено за банки без недостиг на капитал, което обстоятелство трябва да бъде удостоверено от компетентния надзорен орган по достатъчно категоричен и неоспорим начин", се казва в позицията на централната банка.

В момента не можело да се направи категорично заключение, че КТБ отговаря на изискването за платежоспособност.

От централната банка за пореден път припомнят, че изплащането на гарантираните влогове според българското законодателство може да започне едва след отнемане лиценза на КТБ. Припомня се също, че недостигът за покриването на такива плащания е от 1.636 млрд. лв., които не са наличини заради отказа на 42-то Народно събрание да актуализира държавния бюджет. "Очакваме това да бъде приоритетна задача на 43-то Народно събрание", пишат от БНБ.

"В заключение обръщаме внимание, че всички частни или партийно мотивирани опити за натиск върху общественото мнение и върху институциите, ангажирани с проблемите, породени от затрудненията на КТБ, могат само да навредят на процеса на дефиниране и прилагане на адекватни мерки", заключават от централната банка.

Преди няколко дни банковият рагулатор разреши на КТБ частична дейност, свързана най-вече с погасяването на на изтеглени от нея заеми.