Плевнелиев отказа да разсекрети стенограмата за КТБ, Симеон трябва да върне Царска Бистрица на държавата, Енимехмедов се кандидатира за депутат...

Продължаващата криза с КТБ е сред водещите теми на съботните вестници.

„Мажоритарният собственик на КТБ - фирмата "Бромак" ЕООД досега не е заявявала пред БНБ никаква инициатива за подкрепа на поставената под специален надзор институция, "независимо от публичните изяви на едноличния собственик Цветан Василев", обявиха от централната банка в съобщение до медиите.
В момента има европейска заповед за арест на Василев, предвижда се да бъде издирван и чрез Интерпол след като му беше повдигнато обвинение за за длъжностно присвояване в особено големи размери.
От там посочват, че вторият по големина акционер в КТБ - Фондът на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман пък са обвързали помощта си със значителна ликвидна подкрепа от страна на БНБ, което е невъзможно съгласно действащото законодателство, посочват от банковия регулатор.
Третият по големина акционер - ВТБ Капитал първоначално прояви интерес, но още на 24 юни оповести, че няма такъв интерес, припомнят от БНБ.
Днес са били изпратени писма на "Бромак" и на Оманския фонд, в който се посочва, че до края на август в БНБ ще очакват техни конкретни предложения за ликвидна подкрепа на КТБ.
Бърз изход от кризата не се очертава..." - в. „Дневник".

„Банкери обмислят схема, чрез която хората с гарантирани депозити в КТБ и ТБ Виктория да получат парите си веднага под формата на заем, научи "Труд". Двете най-големи банки у нас - УниКредит Булбанк и Банка ДСК, проявяват интерес да отпускат подобни кредити с ниска лихва. Те ще са обезпечени с гарантираните депозити в КТБ и ТБ Виктория.
Засега идеята, която се ползва с подкрепата на БНБ, е на етап проучвания и сондажи.
БНБ ежедневно изпраща отговори до десетки вложители в КТБ с блокирани средства за спешни нужди като лечение, издръжка и т.н., да изтеглят заем от друга банка, обезпечен с гарантирания им влог в трезора под надзор. Засега реално няма отпуснат подобен заем, макар че част от банкерите проявяват интерес.
"Много е вероятно да направим подобен продукт. Още обаче изясняваме юридически как той може да се реализира, така че да сме сигурни, че обезпечението по такъв кредит наистина ще е гарантирано", коментира главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян. Той добави, че колегите му работят, за да преценят възможните рискове. При всички случаи такива заеми не биха били скъпи, посочи Хампарцумян.
"Нашата банка би проявила интерес към подобна схема, ако БНБ представи повече информация за детайлите по реализирането ", заяви и главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова.
"Такова решение е възможно, но е необходима предварителна информация от квесторите както за готовността им да удостоверят, че даден депозит наистина е гарантиран, така и за потенциалния брой клиенти с интерес към такъв продукт заради спешна нужда от достъп до средствата си", заяви и главният изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов.
Единствено шефът на ПроКредит Банк Петър Славов беше категоричен пред "Труд", че неговата банка не би се включила в предложения вариант за кредитиране..." - в. „Труд".

„Президентът Росен Плевнелиев отказа да разсекрети стенограмата от консултациите, проведени с парламентарните партии за КТБ на 29 юни т.г. с мотива, че информацията не е от значим обществен интерес. Това става ясно от отговора на президентската администрация до Стефан Стойков, който поиска да му бъде предоставен документът по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Стойков е юрист, един от активните участници в протестите миналото лято.
Консултациите бяха свикани спешно от държавния глава след кризата с КТБ и опитите за дестабилизиране на банковия сектор и на тях присъстваха премиерът, представители на парламентарните партии, управителят и подуправителят на БНБ. Разговорите завършиха с общо становище, че банковата система е стабилна, а влоговете на гражданите и фирмите са гарантирани. За разсекретяване на стенограмата от това заседание настояваха и от БСП, тъй като имаше разнопосочни информации за позициите, застъпени от присъстващите представители на партии.
В отказа на президентството, подписан от главния секретар на президента Росен Кожухаров, се посочва, че информацията, изнесена от БНБ по време на заседанието, представлява "професионална тайна" по Закона за кредитните институции и достъпът до нея е ограничен.
Отделно от това стенограмата представлявала и "служебна обществена информация" по смисъл на чл. 13 от ЗДОИ, което също я поставяло под специална защита. Достъпът до подобен тип информация можело да бъде ограничен, "когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение". Според юристите на Плевнелиев изразените на заседанието мнения, становища и препоръки нямат самостоятелно значение. Законът допуска изключение само за случаите, когато е налице "надделяващ обществен интерес". Правистите на Плевнелиев обаче преценили, че казаното по време на консултациите не е от чак такъв обществен интерес..." - в. „Сега".

Секторът на отбраната също е във фокуса на всекидневниците.

„В краткосрочен план се подготвя визия "България в НАТО 2020", която трябва да бъде фокусирана върху способности и ясна финансова рамка за постигане на тези способности. Това каза министърът на отбраната Велизар Шаламанов пред БНР.
"Специално в българския случай е важно как ще се управляват тези средства, как трябва да се увеличи подкрепата от НАТО, ЕС и солидарността на съюзниците, за да постигнем тези способности. Как модернизацията ще се реализира чрез едно ефективно портфолио от многогодишни програми. Как да се освободим от несвойствените дейности в отбраната, които консумират голям ресурс от военния бюджет и как да засилим партньорстово с индустрията", обясни той.
Той потвърди, че има проблем с плащането на членския внос на страната ни в НАТО в размер на 15 милиона лева. Проблемът произтича от 100 милиона лева намаление на бюджета на министерството, при положение че той е далеч под изискуемите 2% за ефективно членство в Алианса.
По думите му моделът в НАТО е изключително гъвкав. "Там страните се поканват да внесат част от членския си внос, когато възникнат конкретни разходи. Ако някоя от страните няма възможност да внесе парите, други страни внасят част от своя членски внос. Нашата вноска може да бъде разсрочена, но в рамките на годината. Ние направихме нашите разчети, така че няма да имаме затруднения да изплатим членския си внос към НАТО", каза още Шаламанов..." - в. „Стандарт".

„БСП и ГЕРБ създадоха тематична коалиция за защита на директора на военното разузнаване Веселин Иванов. След като столичен вестник публикува тревожен материал, че министърът на отбраната Велизар Шаламанов подготвя смяната на Иванов, двете партии реагираха остро срещу рокадата, въпреки че все още не е факт. Вчера министърът на отбраната Велизар Шаламанов нито потвърди, нито отрече информацията за смяната на Иванов.
По повод статията министърът заяви само, че няма да допусне сътресение в службите. "Не бих си позволил да коментирам кадрови въпроси, свързани със специалните служби. Това, което е факт, е, че г-н Иванов в момента е в домашен отпуск", заяви пред БНР министърът на отбраната.
Въпреки това информацията за евентуална смяна веднага влезе в политическа употреба и от БСП обвиниха правителството в "първосигнален реваншизъм"...
Веселин Иванов беше назначен от правителството на ГЕРБ, но не беше сменен от Найденов. Той дори намери подкрепа в левицата срещу промените в закона за досиетата, според които трябваше да изтегли част от разузнавачите ни зад граница. Всъщност военното разузнаване се оказа най-големият противник на разкриването на агентите, които са зад граница, но са били част от Държавна сигурност. Според Ангел Найденов един от аргументите за смяната на Иванов била, че разузнаването не е предало на комисията по досиетата архиви, съдържащи данни за чуждестранни граждани, сътрудничили на военното разузнаване... 
От партията на Бойко Борисов също реагираха остро на появилата се информация. От ГЕРБ смятали да искат обяснение от Шаламанов защо ще сменя Иванов. Те планирали и да пратят писма до президента по същия въпрос..." - в. „Сега".

„Първосигнален реваншизъм лъха от всичко, което се случва в Министерството на отбраната, назначенията на практика реставрират политическия кабинет на Аню Ангелов (бивш военен министър по времето на ГЕРБ). Това коментира на пресконференция днес бившият военен министър в кабинета "Орешарски" Ангел Найденов по повод публикациите, че се готви смяна на началника на служба "Военна информация" (т.нар. Военно разузнаване) Веселин Иванов.
Найденов заяви, че подготвяната смяна на шефа на Военното разузнаване е неприемлива, не само заради факта, че подобно действие би било реализирано от един служебен кабинет, който няма тези функции, но и заради факта, че няма как подобно назначение да бъде контролирано от съответните специализирани комисии, както и аргументите за него при отсъствието на парламента.
Бившият военен министър напомни, че Иванов беше назначен по времето на ГЕРБ и той не го е сменил. Причината да запазя Иванов на поста са били оценките на партньори и доверието им към дейността на ръководената от него служба, както и качеството на продукта й, ползван от всички държавни институции, обясни той.
Ангел Найденов посочи, че до него са стигнали два аргумента, които биха били ползвани като основание за освобождаване на Веселин Иванов. Като първи такъв той посочи това, че е цивилен и да се назначи на негово място военнослужещ, зад което се крие желанието да бъде предопределен изборът. "Не, че е невъзможно, но трудно ще стане смяната на всеки един следващ военнослужещ началник на служба "Военна информация", доколкото се изисква т. нар. обвързана компетентност и указ на президента", каза още той.
Според Найденов вторият аргумент, който граничел с престъпление, е, че не били предадени на Комисията по досиета архиви, съдържащи данни за чуждестранни граждани, сътрудничили на военното разузнаване. По думите му действието на закона за досиетата е изродено до инструмент за омаскаряване на хора..." - в. „Дневник".

Съботните вестници съобщават също, че Симеон Сакскобургготски ще трябва да върне резиденцията Царска Бистрица на държавата, по силата на  съдебно решение.

„Резиденция Царска Бистрица е на държавата. Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза трябва да я върнат, реши Софийският окръжен съд.
Двамата трябва да платят по 140 742 лв. обезщетение плюс 80 000 лв. лихви за това, че са ползвали имота без основание 5 г. - от март 2006-а до март 2011 г..." - в. „24 часа".

„Според съда Симеон II и сестра му са били добросъвестни владелци. Изхарчили са за ремонти и изографисване на параклиса "Св. Иван Рилски" 168 000 лв., но са получили приходи от входни билети и добив на дървесина. Освен обезщетения и лихви те дължат и разноски по делото. Трябва да платят общо към 400 000 лв., ако решението влезе в сила.
Държавата води още 3 дела за царските имоти..." - в. „Труд".

Предстоящите парламентарни избори неизменно са сред темите на всекидневниците.

„Централната избирателна комисия (ЦИК) е отказала регистрацията на още една партия - „Българска работническо-селска партия с председател Тодор Жеков". Това каза за „Фокус" говорителят на комисията Александър Андреев.
Причината за отказа е, че в представената от партията подписка в структуриран вид и на хартиен носител не съдържа необходимия брой годни подписи записи, каза още Андреев.
Това е третата партия, която ЦИК отказа да регистрира за участие в предсрочните парламентарни избори на 5 октомври, другите две са ПП „Българска комунистическа партия", а втората ПП „Другата България"... - в. „Стандарт".

„Бургазлията Октай Енимехмедов, който нападна с пистолет Ахмед Доган по време на национална конференция на ДПС, се кандидатира за депутат от Бургас. Това съобщи "Флагман".
Инициативният комитет, който е издигнал кандидатурата му, се регистрира в Районната избирателна комисия. Сред инициаторите е и братът на Октай - танцьорът Метин Енимехмедов.
Документите са били изрядни на този етап. Инициативният комитет в момента събира подписка в подкрепа на кандидатурата. В нея трябва да са се разписали поне 1000 души. Крайният срок за внасяне на подписката в РИК е 3 септември. След това тя ще бъде изпратена до ГРАО за проверка на достоверността на изписаните ЕГН-та.
Секретарят на комисията Стоян Арнаудов обясни, че едва след като проверката приключи, Енимехмедов може да бъде регистриран официално като кандидат-депутат..." - в. „24 часа"