Лондонският институт IISS: Кризата прекроява геополитическата карта на света

Глобалната финансова криза, която започна през 2008 г., събуди националните рефлекси и накара страните извън кръга на големите западни сили да заемат по-независима линия във външната политика, установява базираният в Лондон Международен институт за стратегически изследвания (IISS).

В тазгодишния анализ на международните отношения "Стратегически преглед 2010" експертите твърдят, че съвременните тенденции в международните отношения вече не се управляват така лесно чрез регионалните или глобалните институции.

"Отделните страни са склонни да правят много точни изчисления за своите конкретни национални интереси, много внимателно да преосмислят ползите от международното сътрудничество", обясни при представянето на анализа директорът на лондонския институт Джон Чипман.

Тъй като страните предприеха по-индивидуалистични подходи към регионалната и глобалната сигурност, международното сътрудничество по големите проекти започна "да куца". Стратегическото сътрудничество вече се изгражда много по-често на ад хок основа, отколкото на институционална база и така се създава опасност от "стратегически протекционизъм", какъвто вече е ясно изявен в Азия.

Стратегическата самоувереност на Индия и Китай продължава да нараства. "В бъдеще политическата архитектура и сигурността на Азия ще зависят да голяма степен от поведението на тези две държави, но и от това как една група азиатски страни, със средна мощ, ще успеят да защитят своите интереси", твърди Джон Чипман.

Например Австралия, Индонезия и Южна Корея показват, че са заинтересувани от консултации между средните по сила държави от района, за да си гарантират защита на техните интереси в многополярна Азия. След време тези три държави може да се превърнат в дипломатическа сила, която да получи признание в Азия като защитник на една динамична азиатска политика, като от време на време се противопоставят на Япония и Индия.

В Европа най-впечатляващи са дипломатическата активност и

индивидуализмът на Турция

Анкара положи много усилия, за да подобри отношенията си със своите съседи. Тя зае и по-независима линия при отстояване на интересите си в Близкия изток. Сега много държави, особено в Персийския залив, гледат на нея като на важен стратегически партньор. Отношенията с Европа и САЩ се обтегнаха заради рязкото понякога становище на Анкара по близкоизточните въпроси и заради влошаването на отношенията й с Израел.

Това обаче не тревожи особено Турция, чието ръководство смята, че за страната е по-изгодно, ако тя се възприема като самостоятелен актьор, отколкото ако действа под диктата на дипломатическите ограничения, налагани й от принадлежността към различни съюзи.

Лондонският институт заключава, че макар в дългосрочен план Турция да не се е отказала от амбициите си за членство в ЕС, голисткият й подход във външната политика трудно може да се впише в общата външна политика на ЕС.

Лондонският институт за стратегически изследвания отделя

специално място на Афганистан

Джон Чипман отбелязва, че ако западните държави бъдат сломени във военно и психологическо отношение в Афганистан, това ще повлияе зле върху широките им политически интереси и сигурността им. Според Чипман стратегията на американския президент Барак Обама срещу талибаните е "прекалено амбициозна".

Чипман смята, че сега коалиционните сили трябва да изготвят стратегия за изтегляне на военните сили от Афганистан и като начало военните им сили трябва да бъдат преместени в Северен Афганистан, далеч от традиционните бази на талибаните в южните и югоизточните части на страната.

Акцентите от доклада

Русия
Новата, по-отворена атмосфера осветява преди прикрити проблеми в икономиката, публичния сектор и армията, както и в Северен Кавказ. По-прагматична външна политика тласка Москва към по-дипломатични отношения със западни и азиатски държави. Целта на Русия не е толкова да затвърди статута си на световна сила, както беше през последните години, а по-скоро да привлича чуждестранни инвестиции и да модернизира икономиката си. Това развитие е осезаемо и значимо. Не е ясно обаче дали то може да стимулира истинска модернизация.

Иран
Санкциите до момента не успяха да убедят Иран да не се доближава толкова до възможността да направи ядрено оръжие. Всякакви дипломатически ходове едва ли ще постигнат успех в близкото бъдеще. Иран вече е "ядрена" държава дотолкова, доколкото има технологиите за ядрен разпад, и лидерите й трябва да знаят добре, че ако прекрачат границата на производството на ядрено оръжие, могат да предизвикат военен конфликт. Дори и за Тел Авив вероятно не е ясно колко близо е Иран до ядрено оръжие и какво количество необогатен уран може да обработи, преди Израел да вземе нещата в свои ръце. Възможността иранската ядрена програма да предизвика военен конфликт ще поддържа напрежението в региона.

Китай
През последната година Китай трябваше да балансира между националните си интереси и международния натиск, който може да отклони Пекин от желаната посока на развитие. В бъдеще обаче този подход може да стане все по-малко надежден. Като зараждаща се световна сила китайските и международните интереси започват да се сблъскват и за да може Пекин за защити своите интереси, ще трябва да поеме ръководна роля в търсенето на решения на световни проблеми