Неизбежната война срещу "Ислямска държава"

Бойците от "Ислямска държава" продължават да избиват хора. Борбата срещу ислямистите трябва да бъде безкомпромисна и твърда, но тя е нож с две остриета, предупреждава Александър Кудашев в коментар за Дойче веле.

"Ислямска държава" трябва да бъде не просто спряна, тя трябва да бъде унищожена. Първо с военни средства, а след това и с политически, като се пречупи въодушевлението от джихадизма и се пресуши блатото на симпатизантите му. Първоначално обаче трябва да бъдат победени милициите на "Ислямска държава". Всички очаквания са насочени към САЩ и към Запада като цяло. НАТО все пак успя да състави коалиция на желаещите от десет държави, която трябва да се бори срещу "Ислямска държава". Сред тях е и Германия, която е готова да участва засега само на политическо равнище, но в бъдеще може евентуално да има и военно участие.

Политически кошмар

При това на всички е ясно, че Западът не може сам да води войната срещу "Ислямска държава", а само с подкрепата на патрньори. Ако САЩ действат сами или заедно с Великобритания, пропагандата веднага ще ги обвини в "кръстоносен поход". С други думи, Западът има нужда от съюзници в региона. На първо място Ирак и недолюбваното иракско правителство. Иракската армия обаче е деморализирана и слаба. А централното правителство в Багдад има доста противници в лицето на сунитските кланове и действащите в нелегалност остатъци от партията БААС на сваления диктатор Саддам Хюсеин. То би трябвало да води война на два фронта, но не е в състояние да стори това. Вторият потенциален партньор в борбата срещу "Ислямска държава" е в Дамаск. Сирийският президент Башар ал Асад, срещу когото досега пък се бореше Западът. От една страна, сътрудничеството с Асад би било фатално и всъщност е немислимо. Без Асад обаче "Ислямска държава" не може да бъде победена. Това е политически кошмар. Западът всъщност отдавна залага на свалянето на Асад, но сега неизбежно идва ред на реалната политика.

Необходимо зло - съюз с вчерашния враг

Към партньоритe трябва да се причислят и кюрдите, които сега ще получат оръжия. Ако победят, желанието им за независима кюрдска държава ще стане неудържимо. Нещо, което никой в действителност не иска. И накрая Иран, който все още се въздържа, но ще атакува, ако иракските шиити бъдат притиснати, или пък ако бъдат застрашени светите шиитски места като Кербала например. А къде остават арабските държави? Египет, Йордания, Саудитска Арабия? За тях е немислимо изведнъж да застанат на страната на Асад или на иракските шиити и затова се държат настрана. Може би и с цел да не предоставят на враговете повод за нападение във вътрешността на собствените си територии.

Силна коалиция срещу "Ислямска държава"

Само една голяма коалиция може да се изправи срещу "Ислямска държава". Включително за да покаже, че всички се борят срещу фундаменталистичното безумие на т. нар. халиф Абу Бакр ал Багдади, че никой не иска тиранията на допотопния, назадничав ислям и че войната срещу джихадизма е оправдана. И че всички искат Близкият и Средният изток да останат пространство на религиозно съжителство, в което заедно могат да живеят мюсюлмани, християни, язиди и други религиозни течения. В противен случай опиянението от ислямистката държава ще погребе една над 1 200-годишна култура.