"Франс прес" за България: След изборите се задава зима на недоволство

Ако искате да си създадете представа за бедност, мизерия и гняв към политиците преди изборите на 5 октомври в България – най-бедната държава в ЕС, няма нужда да поглеждате по-далеч от Мизия. Северозападният град с предимно възрастно население от около 3300 души беше опустошен от наводнения през август, улиците му бяха превърнати в кални реки, загинаха двама души, 800 къщи бяха отнесени, разказва агенция "Франс прес" в свой репортаж.

Седем седмици по-късно опустошенията остават. Много къщи са сринати с тежкотоварни машини, а големи купчини тухли, керемиди и мебели все още замърсяват улиците.

Тази година природните бедствия убиха 20 души в България, но в Мизия, както и в други градове хората казват, че корумпираните политици, а не природата, са виновни – позиция, подкрепяна и от природозащитниците.

Според Бойко Цветков от фондация "Биоразнообразие" "масовото незаконно изсичане на гори и слабият контрол на частните язовири" са сред основните причини на подобни разрушителни наводнения. "Отчаяни сме, оставени да да се борим за живота си тук съвсем сами", казва Митка Андрова от Мизия, чийто дом е маркиран за събаряне. "Франс прес" я описва като "слаба, посивяла жена с измъчен поглед". "На хората им писна, политиците се грижат само за собствените си пълни джобове, а за хората – нищо, само страдание", казва 77-годишната жена.

"Никой няма да гласува! За какво – те да живеят добре, а ние да страдаме", казва Ценка Крочева, 70-годишна ромка.

Останалите 7.4 милиона българи може и да не са в същото оскъдно положение, но 25 години след края на комунизма презрението към политиците е широко разпространено, отбелязва "Франс прес". Според изследване на институт "Отворено общество" 69% от българите описват ситуацията в страната като "непоносима". Средната месечна заплата е 400 евро, средната пенсия - 150 евро, а всяко пето домакинство живее под линията на бедността.

Само преди 17 месеца, през февруари 2013 г., българите, на които им дойде до гуша от бедност и високи сметки за ток, излязоха по улиците и предизвикаха оставката на десния премиер Бойко Борисов. Последвалите избори доведоха левите на власт и въпреки че те назначиха премиер технократ, протестите – този път срещу хронизма и корупцията – продължиха. Управляващите подадоха оставка през юли тази година.

Следващия месец на вторите предсрочни избори в рамките на по-малко от две години, изглежда, партията на Бойко Борисов ще се върне на власт. "Борисов ще се върне на власт не защото хората вярват, че той ще направи чудеса, а защото няма на кого друг да се доверят да управлява държавата", казва Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии.

Новото правителство ще има трудни задачи пред себе си с едва растяща икономика, безработица от около 10%, продължителна дефлация и трудности в привличането на чуждестранни инвестиции. Освен това, изглежда, идва тежка зима.

Близо 10-процентово увеличение на държавно регулираните цени на тока от 1 октомври ще задълбочи мизерията в страната, където 80% от семействата изпитват трудности да си плащат сметките за енергия. България получава 85% от газа си от Русия през Украйна. Вероятните съкращения в доставките може да оставят хиляди домакинства треперещи, а индустрията – пред сериозен удар. "Вероятността от проблеми с доставките е много голяма и ние се готвим за криза", казва служебният вицепремиер Екатерина Захариева.

Друг горещ картоф за новия кабинет ще бъде четвъртият по-големина кредитор, Корпоративна търговска банка (КТБ), която е на ръба на фалит, след като притеснени вложители изтеглиха парите си през юни. Сметките на хиляди частни вложители, частни и държавни компании, общини и болници са блокирани, предизвиквайки протести в София.

Обратно в Мизия хората казват, че нямат пари в банки така или иначе. Техните случаи са по-прости. "Сега спим в кола. Нямам представа как ще изкараме зимата", казва Ценка Крочева.