Министър Васил Щонов предлага удължаване договорите с американските ТЕЦ срещу по-евтин ток

Удължаване на 15-годишните договори с американските електроцентрали „AES Гълъбово ТЕЦ Марица изток 1" и „ConturGlobal ТЕЦ Марица изток 3" за сметка на по-ниска цена на изкупуваната от тях електроенергия. 
Това предлага служебният министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов като мярка за компенсиране дефицита в Националната електрическа компания (НЕК), която е натрупала 2,9 млрд. лв. дефицит само до края на юни. От този дефицит 1,5 млрд. лв. са вследствие на подтиснатите цени на електроенергията и дисбалансите в сектора.

Приблизително толкова са похарчени за проектите „Цанков камък" и АЕЦ „Белене".

Щонов посочи, че в момента себестойността на електроенергията, която НЕК купува от всички производители на електроенергия, е малко над 166 лв. за мегаватчас, а държавното дружество я продава за около 114 лева на мегаватчас. Тази разлика от 52 млн. лв. в ущърб на НЕК, умножена по очакваното потребление на електроенергия на регулирания пазар от 17 тераватчаса, дава нови 900 млн. лв. дефицит до 1 юли 2014 година .

С увеличението от 10 %, което се очаква да влезе в сила от 1 октомври, този дефицит ще намалее до 700 млн. лева.

Щонов обясни откъде се натрупва този дефицит. Той идва от изкупуването на електроенергията от фотоволтаиците, където разликата между пазарната цена и преференциалната натрупва дефицит от 500 млн. лева. При вятърните централи този дефицит е 80 млн. лв., заводските централи и когенерациите увеличават дупката в енергетиката с още 200 млн. лева, а американските ТЕЦ общо с 270 млн. лева. Така се получава цялата тази сума от 1,050 млрд. лева, посочи Щонов.

От друга страна ВЕЦ-овете на НЕК и АЕЦ продават ток на цена по-ниска от 114 лв. и така те правят излишък от 350 млн. лева. Събрани двете суми формират дефицит точно 700 млн. лв., които Щонов посочи по-горе.

За да може тази сума да намалее и в рамките на 3 до 5 години дефицитът в сектора да спре да се разраства са необходими още няколко мерки, освен преговорите с американските централи.Една от тях е намаляване на изкупуването на електроенергията от заводските електроцентрали. Тези мощности са инсталирани най-често при оранжерии, където излишната пара от отоплението се подава към генератор на електроенергия и от там НЕК го изкупува на високи цени от порядъка на 180 лева за мегаватчас. В същото време тези централи не потребяват от тази електроенергия, а купуват по-евтина от свободния пазар (за около 75-90 лв. на мегаватчас) и така правят големи приходи от продажба на ток, каза още Щонов.

Енергийният министър каза още, че е необходимо топлоелектрическите централи, които не отговарят на съвременните екологични стандарти, да бъдат закрити, като по този начин ще се редуцира определен обем изкупувана електроенергия, което ще намали разходите на НЕК.

По отношение на възобновяемите енергийни източници Щонов заяви, че там са необходими законодателни промени и намиране на пресечната точка между интересите на производителите и обществото. Такава промяна не може да стане административно, след като договорите с тези централи са гарантирани от закона, поясни министърът.

Ако тези мерки не бъдат предприети и цената на тока не се увеличава плавно, задълженията на НЕК ще нараснат до 10 млрд. лева. Ако те бъдат предприети обаче, може и много по-рано от 3 до 5 години държавната електроенергийна компания „да излезе на нула".

Излизането на НЕК на нула означава, че компанията няма да трупа нови дефицити, защото с постъпленията, които получава, ще може да се разплаща с производителите на ток. Дотогава обаче ще продължи да се трупа дефицит, който от 1,5 млрд. може да нарасне до 3 млрд. лева. След достигането на „нулата" НЕК вече ще може да погасява и старите си задължения.

Щонов заяви, че ако към юни НЕК се е разплатила на 52 % с производителите на електроенергия, то към края на септември сумата вече е 58 на сто.