Управлението няма да зависи от изборните резултати, пророкуват анализатори

Независимо от изборните резултати, управленската конфигурация най-вероятно ще бъде решена отново задкулисно, без прозрачност и отвореност към мненията на хората. Страната затъва в следпреходен политически скептицизъм. Това е основният извод от анализа на  политическия септември, изготвен от института "Иван Хаджийски".

В предизборната кампания според политолозите партиите сякаш работят „на свой терен“, със своите избиратели, не се опитват да влязат в открит сблъсък или да се конфронтират чрез радикални публични оферти.

Една от причините за това е натрупаната  умора от близо двегодишното политическо напрежение.

Отделно от 2009 г. лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, след като взе властта, постави българското общество в състояние на постоянна следизборна кампания. 

Партиите изглежда с пълно основание допускат, че всяка по-интензивна предизборна стратегия би дала обратен резултат.

Сега политическата битка протича не толкова между отделните формации като конкуриращи се проекти за управление, не толкова в публичното пространство, колкото във формиралите се политически лагери и вътре в самите партии. 

ГЕРБ и Реформаторския блок създават впечатление, че взаимно си „подават топката“, като почти всекидневно се коментират едни други, всяка обвинява другата в натиск и ту приемат идеята за сътрудничество като „логична“ и „естествена“, ту я отхвърлят поради непочтено или непоследователно поведение на другия „десен“ партньор. 

ДПС и ББЦ остро се противопоставят една на друга в спор за мястото на политически център и балансьор.

Грубият тон на двамата лидери един спрямо друг не е изненада за лидера на ББЦ Николай Бареков, но надхвърля традиционната сдържаност на председателя на ДПС Лютви Местан, смятат анализаторите.

Сблъсъкът на БСП и АБВ е мълчалив, но и двете партии си дават сметка за дългосрочните последици от изборния резултат. 

Патриотичният фронт противопоставя проевропейска позиция на русофилската игра на „Атака” и има шансове да получи доверие като сериозната националистическа формация.

В анализа е посочено, че след като евроизборите за първи път доказаха, че преференциалното гласуване в България може да работи, редица партии заложиха на него и кандидати в различни листи без стеснение агитират повече за себе си, отколкото за партията, от чието име се явяват. 

Така голяма част от кампанията се случва на практика зад кулисите, а не пред обществото.

В публичното си самопредставяне партиите също не държат да чертаят резки разделителни линии. Предизборните им платформи са доста сходни.

Ако изключим щедрите цифри в платформата на ББЦ и по-решително лявата платформа на БСП, програмните приоритети си приличат.

„Коалиция“ престана да бъде мръсна дума в партийния речник. Борисов оценява положението в страната така, че иска да управлява, но „под прикритие“. Периодично той отправя послания към ДПС, Патриотичния фронт, дори БСП, и особено често към РБ. 

Според политолозите обаче на него няма как да му се нрави РБ като партньор, макар че такова е желанието и на ЕНП, и на президента, и на други международни фактори. 

РБ биха имали толкова претенции в хода на едно съвместно управление, че биха могли да се превърнат в „по-голям“ партньор, отколкото би била реалната им електорална тежест. Ето защо Борисов държи да им намеква, че може да управлява и с други, включително с БСП, ако се наложи.

ДПС върви уверено към силен изборен резултат, сочи анализът.

Партията укрепва образа си на незаобиколим участник в политическия живот и отсега се подготвя след 5 октомври именно тя да лансира най-успешната формула за бъдещото управление и най-важните цели пред него.

Заявлението на Местан, че ДПС смята да даде близо година толеранс на следващото правителство, при актуалните прогнози означава доверие към ГЕРБ и дискретно внушение, че Борисов няма нужда непременно да се съобразява с исканията на евентуални по-малки партньори. 

Както в миналото, ДПС печели от нетолерантен опонент, с чиято помощ може да консолидира своите избиратели. По-рано такава функция на „помагащ неприятел” играеше „Атака“, попаднала междувременно в сериозна криза. Сега заплахите на ББЦ да затвори границата с Турция са добрият повод ДПС отново да посочи врага.

В случая обаче има и важна разлика. „Атака” не претендираше за мястото на ДПС, не се виждаше като стратегически балансьор. За ББЦ, това стана ясно още в навечерието на евровота, въпрос на политическо бъдеще е да влезе в ролята на балансьор, т.е. да заеме място, което в новите си стратегически виждания ДПС още по-малко възнамерява да отстъпва.

В доклада е посочено още, че служебният кабинет на Георги Близнашки освен организацията на предсрочни избори, се захвана и с ревизия на предходното управление и разчистване на пътя за евентуалната партия-победител в изборите, ГЕРБ, в две ключови сфери - кадровата и финансовата. 

В тон с катастрофичния език на Борисов се огласяват различни информации за тежкото състояние на някои сектори, особено енергетиката и държавните финанси.

Предложението за актуализация на бюджета развързва ръцете на бъдещето правителство за безконтролно харчене на пари, които ще бъдат за сметка на нов заем. 

Протича и кадрова подмяна на втория и третия ешелон във властта, и то по начин, който прави изключително правдиви обвиненията на БСП за работа в полза на ГЕРБ. Така се постигат две неща. На първо място, ГЕРБ се „освобождава“ от задачата да проведе кадрова чистка и му се предоставя аргумент срещу кадровите амбиции на възможни коалиционни партньори - промените вече са направени, смятат политолозите. На второ място, укрепва се статутът на определени лица, свързани с президента Росен Плевнелиев и протеста, които след служебното правителство биха могли да налагат позиции.