„ВМЗ” АД – Сопот – изоставена от държавата офшорна военна зона

В началото на октомври 2014 г. България потъна в траур. Случилото се във взривения цех "Утилизация" на завода за боеприпаси "Миджур" в село Горни Лом предизвика състрадание към скърбящите и  скрита омраза към всички, които с мълчанието и бездействието си предизвикаха тази трагедия. Свидетели бяхме на струпването на множество политици и държавници в зоната на трагедията. Обаче, след дъжд качулка! Истината за взрива го знае само този, който го е причинил и който може би вече не е между живите. Ще минат месеци и комисията, разследваща трагедията, ще излезе със заключението – човешка грешка. Но дали е така ?

          Но, чия е тя?

          На мъртвия вече, виновен за взрива, работник или на живия мълчалив чиновник?

          Според запознати има грешка, но тя е не може би, а най-вероятно в нарушения технологичен режим на работа, т.е. не спазване безопасността на работа с такъв вид изделие.

          Славяните казват – „На сто години веднъж и сухото дърво гърми!”

          Инциденти е имало и преди началото на демократичните процеси у нас. През 1978 год. във „ВМЗ” – Сопот гръмнаха 300 тона хексоген. Тревожна е обаче тенденцията, че в последните години неприятните инциденти зачестиха. Случилото се в Челопечене, Петолъчката, Казанлък, Костенец, Горни Лом, по време на изпитания и демонстрационни стрелби не еднозначно показва, че или контролът е занижен, или че нивото на професионална подготовка на контролните органи е ниско. Истината, обаче може да се окаже и другаде не само занижения контрол от страна на държавата, а умишленото заставяне на работниците от този бранш да нарушават правилата за безопастност и технологичните изисквания за работа с такъв вид продукция от страна на преките им ръководители. Същите ръководители в последствие заставят работниците да укриват от проверяващите настъпилите аварии с цел да прикрият своето бездействие.

          Появиха се предположения заявени открито в средствата за масова информация от кмета на Сопот Веселин Личев и бившия зам. министър на отбраната Валентин Радев, че е възможна нова трагедия и то в Сопот, вследствие назначаването на нискоквалифицирани работници преди изборите. Последваха изявления на областният съвет на БСП Пловдив и „нещатната телевизионна звезда и говорител на стопанското ръководство на „ВМЗ” лидерът на КТ „Подкрепа” към дружеството Димитър Атанасов. Реакцията бе очаквана. Та нали в тричленният борд на „ВМЗ” АД са двамата партийни лидери на БСП в гр.Карлово – Манол Манолов и на гр.Сопот – Делян Дойнов, а профсъюзния лидер е лично мотивиран, а рейтингът му сред работниците е практически нулев. 

          Работниците във ВМЗ-Сопот признават, че отиват на работа със страх! Но защо ли? По-подробно вижте послеслова и видеоматериала * Приложение № 1

          Тревогата на българските граждани от Карлово и Сопот, както и на самите работници от „ВМЗ” АД – Сопот, би била ще по-голяма ако на българското общество бе известно, че само броени дни преди трагедията  в Горни Лом само в рамките на една календарна седмица в снаражателните цехове на „ВМЗ” АД – Сопот се случват два крупни инцидента.

          Непосредствено след националния празник на България, на 23 септември 2014 г. при проверка и „подмладяване” на изделие „Фактория”, то сработва и за щастие не напуска пределите на цеха, а се забива в защитния вал и се разпада на части. „Фактория”е изключително сложна ракета предназначена за поразяване на бронирани цели на дистанция до 2500 м, работеща на полуавтоматичен режим на управление. България е единствената страна от бившият соц. лагер, която има пълен обем документация и лиценз за производството й. Ракетата се е произвеждала във „ВМЗ” АД – Сопот до 1999 г. Производството й е преустановено поради  грешка на управителното тяло на фирмата. В Русия производството на това изделие е прекратено преди повече от 20 г. Като се има в предвид, че гаранционният срок на изделията е само 7 год., могат да бъдат зададени няколко неудобни въпроса на изп. директор Иван Стоенчев на „ВМЗ” АД – Сопот:

1.     Коя е годината на производство на сработилото изделие?

2.     Коя е фирмата производител на това изделие?

3.     Коя е фирмата вносител на това изделие и какво прави то на територията на „ВМЗ” АД – Сопот?

4.     От коя страна е внесено това изделие?

5.     Какви са условията за внос  на това изделие? Уточнение: По всяка вероятност изделията са внесени за утилизация от страна, която не е в състояние да я извърши, почти на безценица, а държавната „все още” фабрика е решила изделията да бъдат „напарфюмирани” във „ВМЗ” АД – Сопот и продадени за жълти стотинки от страна на държавата, но не и от страна на износителя и протежетата му. Подобен вид козметика е извършвана многократно, а печалбите са колосални. Разбира се за „ВМЗ” АД – Сопот и работниците му остават трохите, но дали е така за инж. Иван Стоенчев и търговския му директор!

6.     Разполага ли „ВМЗ” АД – Сопот с необходимите квалифицирани работници в момента. По всяка вероятност – не! Причините са повече от прости: МИЗЕРНИ И НЕБЛАГОПРИЯТНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД В МНОГО ОПАСНА РИСКОВА СРЕДА и ниско възнаграждение. Нетните доходи на по-голяма част от работниците се движат около минималната работна заплата.

                   Може ли някой от гордото и самозадоволено ръководството на завода и синдикалните организации да си представят какво би станало ако изделието е било напуснало пределите на цеха! Наоколо цехове, складове за готова продукция и населени места, хора, деца! Колко ли би бил голям кратера на мястото на инцидента?

          В световната практика е възприето правилото, че всеки производител на специална продукция е задължен и има единствен правото да утилизира, т.е. да унищожи произведените от него изделия. А дали е така в РБългария.

          Само няколко дни след този инцидент отново във „ВМЗ” АД – Сопот, забележете в почивен ден неделя, т.е. на 28 септември 2014 г., изпълнявайки бърза поръчка – производство на бойни глави за ракети „въздух-земя”, вследствие грубо нарушаване на технологичния процес, неспазване на техническите изисквания, нарушаване условията за безопастност и поради ниската квалификация на работниците в процеса на пресоване се получава мощен взрив с тежки материални последствия, които и до момента не са отстранени. И тук могат да бъдат зададени няколко въпроса:

1.     За кого са били предназначени тези бойни части?

2.     Има ли тази фирма опит в производството на подобен клас ракети?

3.     Защо този клас ракети не се произвеждат във „ВМЗ” АД – Сопот, след като само този завод има пълен лиценз за този вид производство?

4.     Съществува ли и друга фирма, която се занимава с производството на този вид изделия, и на какво основание (освен може би финансово)?

5.     Какви са загубите, които държавното „ВМЗ” АД – Сопот търпи от бездействието на стопанското си ръководство?!

6.     Защо никой от държавните органи и институции на РБългария до настоящия момент не си зададат следните въпроси:

         6.1. Защо това ръководство, което управлява „ВМЗ” АД – Сопот повече от 10 години няма нито един подписан международен договор за изпълнение?

         6.2. Защо работи само като подизпълнител, а единственият производител на територията на РБългария, който разполага с необходимите документи за всички търсени на международния пазар изделия от неговата номенклатура за производство?

         6.3. Защо „ВМЗ” АД – Сопот получава по около 6,70 лв. (шест лева и 70 стотинки) за производството и гаранцията на една ракета при поръчка от над 200 000 бройки?

         6.4. Остава, ако им „стиска” на държавните органи и институции да проучат и видят, кой и защо толкова време „цоца”, т.е. краде от държавната хазна, като официално „ВМЗ” АД – Сопот дължи милиони на държавата?

         6.5. Защо тези хора близки до БСП продължават да издевателстват над живота и здравето на хората от цял регион – Сопот и Карлово.

         6.6. Дали не е прав кметът на гр. Сопот, които още преди изборите обърна внимание на обществеността, че чрез ръководство на завода се контролира вотът на избирателите? ГЕРБ печели в Сопот и Карлово, но губи в селищата около тези градове, явно под заплахата на инж. Иван Стоенчев, че ако БСП загуби,  „ВМЗ” АД – Сопот ще се ликвидира? Остава някой да се ангажира и анализира фактите, естествено ако посмее или му стиска да се противостави на кликата на несменяемия изпълнителен директор Стоенчев! Затова ли бяха наети неквалифицираните роми, които е чудно дали имат въобще образование, а камо ли понятие от производство на специална продукция.

7.              На какво основание инж. Иван Стоенчев заплашва всеки от работещите в завода, който надигне глава, че ще остане и без мизерните 300 лв., които получава едва ли не по негова лична благословия?

                   В снаражателните цехове има строго регламентирани изисквания за температура и влажност, работно облекло, гръмозащита и др. Да се карат работниците да работят редовна и втора смяна в единия ден, и първа смяна на следващият е просто не допустимо, не само по Кодекса на труда, но и по закона за безопасни и здравословни условия на труд. Абсолютно е недопустимо и е престъпление работниците във „ВМЗ” АД – Сопот да се трудят със синтетично облекло, вместо с памучно, поради липса на изискващото се по технологичните норми, което е лично решение и становище на ръководството на държавната фирма. Същото се отнася и за обувките на работещите в завода! Електростатичният заряд, който се отделя от работника по време на работа може да достигне до няколко киловолта, а вследствие на това – искра и ... имало хора, завод ..., градове ... !!!

          Към цитираните фатални инцидента можем да прибавим и  безпрецедентното сработване, т.е. самовзривяването на друга ракета на около 40 метра след изстрелването й от класа „въздух-земя” при изпитанието и на полигона на „ВМЗ” АД – Сопот преди няколко месеца по договор от страна-членка на НАТО.

          Горният факт е ужасяващ и поради това, че подобен инцидент се е случил и през септември 2009 г. с произведена от същия завод ракета, който се взриви на метри от Президента на РБългария и Министъра на отбраната на РБългария.

                                                Вижте - В-к „24 часа” от 04.09.2009 г., Цанко Цанев – статията „Ракета се взриви на метри от президента”. Цитат: „Ракета се самовзриви на 50 м след пуска по време на зенитни стрелби на полигона край Шабла вчера. Огнените осколки опариха дърво пред вишката на президента Георги Първанов и военния министър Николай Младенов. Двамата дойдоха с хеликоптери за стрелбите на военния полигон край морето. Жертви няма. За късмет е гръмнал двигателят на ракетата, а не бойната глава.”

          Остава някой да си зададе въпросът и да получи отговорът му – чие  производство е била тази ракета!

          Ще ви дадем нови жокери:

1.     Вместо да произвежда нови ракети, за които получава пари от купувачите, естествено чрез посредници, ръководството на „ВМЗ” АД – Сопот прави напълно незаконно пребоядисване и пренабиване на нови номера вместо утилизиране на стари над 20 години ракети.

2.     Преди модерницирането на същите тези снети от въоръжение ракети преди много години и внесени по незнайни, но ярко проследими пътища във „ВМЗ” АД – Сопот, те се подлагат на следната обработка:

         2.1. Снемане на старата боя;

         2.2. На струг (което е абсолютно недопустимо в никоя друга страна в света) се снема чрез намаляване диаметъра на металния корпус на ракетата на старата набита маркировка и се поставя нова – все едно, че ракетата е чисто нова, а пък тя не е ... !!!

         2.3. Следва пребоядисване, нови сандъци попълване на документи, че новопроизведената продукция е годна за следващите 10-тина години, но ... това не истина, защото ракетата е с намалена дебелина на корпуса, материалите вложени в нея преди години са състарени, поставените в нея взривове не отговарят на техническите и технологични изисквания.

         2.4. Последва незаконното издаване на нови документи за новопроизведена продукция, съпроводена с техническа документация, която не отговаря на истинското състояние на изделието, както и гаранционни документи.

         2.4. Това всичкото е извършено по разпореждане на ръководството на завода в нарушение на безопасността на труда и работниците стават умишлена мишена за поразяване във всеки един момент.

         2.5. Не е ли това отговорът на въпросът защо инж. Стоенчев толкова рядко стои в завода, а повечето време прекарва в командировки или в София. Явно само той осъзнава какво става в повереното му от държавата предприятие.

3.                 Учудващо е, че дори Министерството на отбраната на РБългария приема и предава на купувачите тези ракети и снаряди, които не отговарят на техническите и технологични изисквания за такива изделия, защото са подправени, а не нови!

          Към всичко това трябва да добавим и инцидента на натровилите се с циан (цианкалий) работници при извършване на ремонтни дейности преди броени дни.

          Единствено г-н Бойко Борисов обяви истината официално – „Този директор не става – купува си с парите за заплати „УЖ“ суровини, а пълни чужди джобове с тях.” Чудно защо ли същият този изпълнителен директор Стоенчев, изпращащ всеки ден работниците да играят руска ролетка с преработването на стари детайли във „ВМЗ” АД – Сопот не напусна, а остана и досега се покровителства от кликата на БСП – Драгомир Стойнев, Дора Праматарова (съпруга на прословутия Генчо Христов) – семейство близко на сем. Орешарски, Станишев чрез Моника Станишева и др.

          Доста забавно четиво е  ** Приложение № 2 към настоящото изложение - статията : “ЗАЩО МИНИСТЪР СТОЙНЕВ НЕ КАЗВА ИСТИНАТА ЗА „ВМЗ”АД – СОПОТ?”

          Наблюдавайки дори и непрофесионално от страни работата във „ВМЗ”могат да се направят няколко извода:

•         Липса на опит и нежелание от страна на стопанското ръководство на „ВМЗ” АД – Сопот за възраждане и стабилизиране на фирмата.

•         Дружеството, като че ли умишлено се води към фалит.

•         Учудваща съпричастност на местните структури на КНСБ  и КТ „Подкрепа” към случващото се. Ръководството на КНСБ е нелегитимно, а лидерът на КТ „Подкрепа” се изживява като член на стопанското ръководство.

•         Все едно „ВМЗ” АД – Сопот е държава в държавата и за нея не важат законите на Република България, етичните норми и законодателството на ЕС;

•         „ВМЗ” АД – Сопот не е ли нова необявена от никого и единствена в света военна офшорна зона, в която една клика самонадеяни власт имащи личности правят каквото си искат и се разпореждат освен с парите на държавата, така и със здравето, и живота на обикновените, живеещи на ръба на нищетата български граждани?

•         Работещите във „ВМЗ” ги пази само Бог! Но, до кога ли?

        Надали ще прозвучи банално и днешния факт, че при извършената проверка от „Инспекция по труда” – София, комисията начело с г-жа Календерска не бе запозната с изложеното от нас по-горе. Защо ли, и поради коя ли причина?