Над 4 млрд. лева е дупката в КТБ, установи одитът

Над 4 млрд. лева е дупката в Корпоративна търговска банка. Това са устанивили одитите на „Ърнст енд Янг одит" ООД, „Делойт България" ООД и „АФА" ООД, чиито доклади, припомняме, бяха предадени на БНБ в понеделник.

Въз основа на тях Управителният съвет на БНБ обявява, че към 30.09.2014 г. общата сума на всички активи на банката е в размер на 6.662 млрд. лева. Заключението на одиторските фирми е за необходимост от обезценки на активи на банката в общ размер на 4.222 млрд. лева.

От одиторския доклад се вижда, че основната дупка в кредитния портфейл идва от 82 кредити с обща стойност 3.434 млрд. лв.
Тези кредити са отпускани на кухи фирми без служители, които най-често не са предоставили бизнесплан за дейността си. Освен това тези кредити не са имали реално обезпечение, като по този начин едва 2% от тези 3.434 млрд. лв. могат да бъдат възстановени.

Размерът на депозитите към 30 септември е 6.260 млрд. лв. От тях 4.371 са на частни лица. Бизнесът има 1.199 млрд. лв. в КТБ, като 766 млн. лв. от тях са на частни предприятия. Обезпечените с държавни ценни книжа държавни пари са 100 млн. лв. а необезпечените въпреки изискването за това са 378 млн.лв.

Данните показват, че капиталът на банката е намалял от 521 млн. лв. на 198 млн. лв., като към това число ще трябва да се прибави и обезценката от 4.22 млрд. лв.

Одиторите потвърждават, че основният акционер в банката - контролираната от Цветан Василев фирма Бромак, е изтеглила 206 млн. лв.

Експертите обаче са на натъкнали и на нов подобен трансфер. Те описват, че банката е предоставила на друго контролирано от Цветан Василев дружество - ТЦ-ИМЕ, 80 млн. лв. държавни ценни книжа. В момента това дружество не е в състояние да върне тези средства.

В периода 05.08 - 20.10.2014 г. посочените одиторски фирми са извършили анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции от банката. Извършеният анализ и оценка се основава на принципите за признаване и оценяване съгласно приложимите международни стандарти за финансова отчетност (МСФО). Оценката е извършена на база на отчетените по регистрите на банката към 30.06.2014 г. активи и банкови гаранции с отразяване на всички съществени събития до 30.09.2014 г., оказващи влияние върху анализа.

Сред основните изводи е този, че ръководството на банката не се е придържало към разумни и консервативни банкови практики. 
След поставянето на банката под специален надзор се установяват множество пропуски, допускани преди поставянето й в този статут.

Изтъквайки тези и ред други нередности, от БНБ съобщават, чеще дадат одитния доклад за КТБ на прокуратурата.

На квесторите е възложено да осчетоводят изготвените в пълно съответствие със стандартите на МСФО оценки и до 31.10.2014 г. да представят в БНБ съответните надзорни отчети, които са необходими за вземане на решенията, предвидени в Закона за кредитните институции.

От БНБ коментират, че други решения, сред които преструктуриране и/или оздравяване на КТБ, са възможни, ако Народното събрание в рамките на законодателните си правомощия намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване.

От БНБ съобщават също така, че с цел вземането на информирано решение и подпомагане работата на народните представители по казуса КТБ, Управителният съвет на БНБ ще внесе на 27 октомври - първия работен ден на 43-ото НС, обобщена информация за събитията и всички взети решения на БНБ по отношение на групата КТБ от 20 юни 2014 г. (деня на поставяне под специален надзор на КТБ) до настоящия момент.