Стихотворение за 15 септември

Слънцето на мене ли така се смее?

Мама ме погалва нежно с поглед влажен.

Сребърна звездица на усмивката й грее

и разбирам - днес съм най-най-важен. 

Всички са усмихнати край мен, дори

Пръв да си!" Довиждане, игри!

Нямам време. Аз съм вече първолаче.

Букварче

Имам си другарче
книжка шарена-букварче.
То ме учи как да пиша
и да мога да чета.
За да зная всичко,
всичко за света.

 Иван Мишев

  Буквите

Букви цветни, пъстрокрили,
радост носят ни на нас.
Като птички бързокрили
гнездо свиват си в клас.
Всяка буква е с другарче,
с друга буква ред по ред,
в моето шарено букварче
правят мъничък букет,
от думи нежни и любими,
които уча всеки ден-
Мама, Татко и Родина-
най-любимите за мен.

  Иван Мишев 

Ученичка

На английски да разкажа
за тебе и за мен.

Първолаче с байраче
по улицата крачи.
Пораснало юначе,
а готово да заплаче.
Иска първолачето
макар вече да е батко,
да носи то байрачето,
а пък него ...татко.

 Иван Мишев