Казусът КТБ бие камбаната

Казусът "Корпоративна търговска банка" поражда много повече въпроси, отколкото отговори могат да се дадат и затова темата ще остане в общественото пространство дълго време. И след публикуваното резюме на одиторските доклади неяснотите остават много. Едно число от 4.2 млрд. лева, определяно като "дупка" от мнозина, е просто формално отражение на счетоводно-одиторските практики, съобразени с банковата нормативна уредба. Звучи фантастично тази сума да изчезне просто така или да бъде открадната. При една добре работеща държавна машина значителна част от тези средства могат да бъдат върнати и съответно разпределени сред кредиторите на банката след предстоящото отнемане на лиценза й, което, за съжаление, вече изглежда неизбежно.

Информацията за КТБ, която стана публично известна през последните месеци след затварянето на банката, показва, че тя не е функционирала като класическа търговска банка, а много повече като "private equity" компания (компания за инвестиции в дялов капитал). Това в повечето случаи очевидно е ставало на принципа на проектното финансиране, което принципно е съвсем нормална практика в развития свят - учредява се чисто нова компания инвеститор, която се финансира чрез заемен или дялов капитал (понякога рисков) и която инвестира в даден бизнес или направо купува друга фирма. На този принцип се осъществи приватизацията на БТК преди повече от 10 години, а в по-скоро време - на "Булгартабак холдинг", примерно. Но както често се случва, и

тази нормална практика е била малко побългарена

като този тип инвестиции, по всичко изглежда са правени от свързани с мажоритарния собственик лица. По този начин КТБ се е формирала като частен семеен холдинг. И когато върхът на холдинга беше ударен, цялата структура се разпадна. Така всички тези големи кредити се превърнаха в "необслужвани". Това, че такива проектни компании нямат много служители и някаква оперативна дейност, която да обезпечава обслужването на кредитите им, е съвсем нормално. Обикновено такива фирми могат да имат постъпления единствено от дивиденти от компаниите, за чието придобиване са били специално учредени. По веригата, която може да е с различна дължина и разклонения, така или иначе от кредитополучателя може да се стигне в крайна сметка при придобития с кредит от КТБ актив, който актив със сигурност има стойност, която може и трябва да бъде осигурена за удовлетворяване на кредиторите след несъстоятелността на банката.

Тези активи трябва да бъдат продавани максимално бързо и публично, за да не се стигне до ниска ликвидационна стойност. Очевидно интересите в тази насока са огромни и обратно пропорционални на обществения и държавен интерес.

Ясна в общи линии вече е пътната карта, по която

драмата за дребните депозанти ще приключи

В края на този месец БНБ ще има документалните основания за отнемане на лиценза на КТБ. След това в рамките на 5 работни дни това ще бъде факт и тогава започва да тече последният срок от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити. Така в началото на декември най-сетне дребните депозанти ще имат достъп до спестяванията си.

Остават обаче много въпроси. Как да се минимизират вредите за икономиката ни и за финансовата система? Защо е било допуснато всичко това и от кого? Как преди шест месеца една одиторска компания заверява финансовите отчети на КТБ с висока капиталова адекватност, висока печалба и т.н., а шест месеца по-късно други одиторски компании откриват дупка от няколко милиарда?

Остават и много изводи, от които, надявам се, всички ще се поучим.

Изводът за институциите е, че трябват промени, защото спокойствието през годините след банковата криза от 1996-97 г. е притъпило сетивата за нововъзникващи слабости в системата, с които се оказахме неподготвени да се справим бързо.

Изводът за политици и за граждани е, че всички трябва да поставим като една от следващите национални каузи интеграцията във финансовите механизми на ЕС - Европейския банков съюз и еврозоната. Първият ще ни осигури независим надзор отвън върху банковата система, общ механизъм за гарантиране на депозитите до 100 хиляди евро и бърза адекватна схема за справяне с възникнала криза в дадена банкова институция. Членството във валутния съюз пък ще ни осигури по-стабилна валута в лицето на еврото, достъп на банките до инструментите на Европейската централна банка за стимулиране на кредитирането, което ще понижи цената на кредитния ресурс и ще раздвижи икономиката.

За големите депозанти, които ще загубят една значителна част от парите си над 100 хиляди евро, остава изводът, че в такъв размер не говорим за обикновен депозит, а за инвестиция. А всяка инвестиция носи риск и затова такива големи спестени средства не се слагат на едно място, пък било то и банка, а се инвестират в разнообразен портфейл от инструменти с помощта на подготвени инвестиционни консултанти, за да се разпредели рискът съобразно търсената доходност.

Андрей Георгиев,
Стандарт