Вижте какво представлява законопроектът на Пеевски и Цонев за КТБ

Пет страници – толкова дълъг е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, който е по-известен като „Закона на Делян Пеевски и Йордан Цонев за КТБ”.

На практика това са всички депутати, министри, кметове, общински съветници, магистрати, президентът, вицепрезидентът и т.н. (чл. 2 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности).

Кои са тези лица определя на практика Сметната палата, чийто председател предоставя  имената им на собствениците на засегнатата банка най-късно до 10 дни от датата, на която е взето решение да бъде отнет лицензът на банката или тя да бъде преструктурирана. Още десет дни след обявяването на имената на въпросните лица, собствениците на засегнатата банка обявяват „в два централни ежедневника” имената на всички лица по чл. 121б от Закона за кредитните институции, които имат „влогове и кредити” и в банката.

Освен всичко друго, поправката важи не само за лица, които са задължени да се отчитат по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши и други държавни длъжности, но и за хора, които вече са се отчитали, но в момента не го правят, защото не заемат държавна или друга длъжност, предвидена в закона. С други думи това са всички бивши депутати, министри, кметове, общински съветници, магистрати и т.н. (чл. 2 от ЗПИЛЗВДДД)

Помислено е и за офшорките – в срок от 10 дни след отнемане на лиценз или преструктуриране на банка те трябва да „разкрият пред банката идентифициращи данни за действителните си собственици”, за да им бъде изплатен влогът, ако става въпрос за депозит. Ако офшорката е взела кредит, имената на действителните собственици се разкриват само в случай че кредитът е просрочен. Имената и на тези собственици трябва да се публикуват „в два централни ежедневника” в 20-дневен срок.

Предвидено е и в случаи като този с КТБ БНБ да упълномощава „дружества с опит в проследяване на парични трансфери” да правят пълно разследване на засегнатата банка.

Пеевски и Цонев посочват, че законопроектът няма за цел да решава казуса „КТБ”, тъй като това е от правомощията на БНБ или респективно на Народното събрание. Нямаме за цел да преодпределяме решението за КТБ, независимо какво е то – оздравяване, преструктуриране или несъстоятелност, добавят те.