Зачетете се в един "Среднощен дневник"...

Едно литературно събитие от Централна Европа вече е факт и у нас. Макар и 8 годни след издаването си, книгата „Среднощен дневник" на Максим Маткин дойде и в България.

Новата книга на ИК „Колибри" идва от Словакия - страна, чиято литература малцина познават. Това говори и друго - за да дойде у нас от една малко позната страна, то наистина е създала неоспорим фурор след себе си... 
Заслужава си поне от любопитство да се докоснете до нея... 
Преводачката Полина Николова ви дава тази възможност.

За автора знаем малко, защото със зъби и нокти отстоява своята анонимност. Появява се в интернет през 2000 г., а след това замлъква за няколко месеца.

През лятото на 2001 г. в интернет списанието inZine започва да излиза неговият „Среднощен дневник" с продължения.

Въпреки че в реалното и виртуалното пространство се носят различни слухове за неговата самоличност, възраст, визия и сексуални предпочитания, сигурно е само това, което сам е разкрил за себе си в статии и в своя „Среднощен дневник".

Никой не знае с какво всъщност се издържа, но когато пише, то е преди всичко за депресии, за смисъла на живота, за любовта и секса. Най-вече за секса.

Скъпи приятели, обръща се самият автор към своите читатели - Това са историите, които излизаха в интернет списанието inZine от 25 юли до 19 декември 2001 г.
Започнах да ги пиша, защото трябваше.

И продължава...

През последните няколко месеца в живота ми се случи какво ли не и неочаквано ме обзе чувството, че или ще започна да пиша за това, или ще се побъркам. 
Тогава все още не подозирах, че съществува опцията и да пишеш, и да се побъркаш.

Ето че съм сам. Отново след години. До съвсем неотдавна имах три връзки, което обаче, с оглед на факта, че ги движех паралелно, бе доста изтощителен начин на живот.

С първата живях достатъчно дълго време, за да придобие усещането, че съм й разбил живота, не съм я подкрепял за нищо съществено и съм виновен за килата отгоре, както и за лошите отношения с майка й. Когато си тръгваше, имаше шестнайсет пълни куфара повече, отколкото когато дойде преди години, бръчка в основата на носа и истеричен пристъп. Каза, че щяла да й липсва моята „закачливост". А на мен, честно казано, най-много ще ми липсват дисковете, които отнесе със себе си.

Втората - беше страстна връзка, основана на секса и на факта, че ставаше въпрос за една от най-красивите и остроумни жени, които някога съм срещал. С това се изчерпваха и всички положителни качества, които забелязах във въпросното очарователно създание. Лекуваше се в психиатрия, лъжеше при всяка възможност, а за пари би преминала боса през Антарктида. Два дни след раздялата ни срещна „един добър мъж за цял живот", който незабавно я заплоди и преди няколко дни се омъжи за него. В църква. Четири пъти седмично ми звъни и ме убеждава, че е много, „ама наистина много" щастлива.

Третата беше шармантна и загадъчна. С нея беше страхотен майтап, разбираше от техника и умееше да прави масаж като богиня. После преодоля кризата във връзката си и се върна при старата си любов. Бивша съученичка от гимназията. Останахме приятели.

Така че съм сам. Нямам си никого и мога да имам всички.
Сам съм и мога да хойкам, да пия, да се запознавам и да слушам всичките умнотии, простотии, клюки и историйки, които посред нощ хората разпиляват наоколо си. Не трябва нищо да обяснявам, за нищо да се извинявам. Никакви планове за бъдещето, само колекция от преживявания. Ако това ви се струва досадно, не четете нататък.

Това е моят нощен дневник. Има няколко нощи, които си струваше да бъдат отбелязани.