Голяма грешка е София да мисли, че новата ЕК ще смекчи тона към нея

В разговора ми с Катрин Дей, която координира прилагането на механизма за сътрудничество и оценка спрямо България на ниво ЕК, тя повтори нееднократно, че ако някой в София си мисли, че смяната на Комисията ще донесе смяна на отношението към механизма за сътрудничество и оценка, това би било голяма грешка.
Това заяви пред БНР министърът на правосъдието в служебния кабинет Христо Иванов. Първият заместник-председател на комисията, досегашният холандски министър Франс Тимерманс, ще отговаря на най-високо политическо ниво за механизма и това вероятно ще доведе до заостряне на позицията спрямо България, допълни той.
Другото, което каза госпожа Катрин Дей, е, че нямаме никакви основания да очакваме позитивен или замазващ положението доклад. Това беше един сигнал, че трябва да се подготвим за доста критика. Каза още, че въпреки че технически няма връзка между доклада от европейското наблюдение и проблематика на Шенген, фундаменталното и в двете е доверието на нашите европейски партньори към способността на България да се реформира и да има институции, които заслужават доверие. Това, за мен, е много важен акцент, защото той показва едно просто нещо - ние не успяваме да реформираме съдебната си система, но изобщо не сме започнали на системно ниво разговора за това какво трябва да се случи в системата на вътрешните работи и сигурността. По същия начин, по който имаме стратегия за съдебна реформа, трябва да имаме един систематичен дългосрочен политически документ, който да очертава какво правим с МВР, с ДАНС, с всички тези служби, що се отнася до техния капацитет за осигуряване на вътрешна сигурност и ред, осигуряване на борба с корупцията по високите етажи на властта, допълва още служебният правосъден министър.
По думите му, Катрин Дей разбира какво означава архитектурата на настоящия парламент, както и че този парламент може да излъчи едно правителство, което да излъчва правилните послания, но в парламента да се натъква на невъзможност да прокара каквото и да е било.
Нейният акцент, и това беше повторено 4 пъти по време на срещата, беше, че, ако политическите сили в България не покажат ясна воля в парламента за посоката на реформите, това ще бъде голям проблем, независимо какво приказва кабинетът и други, въвлечени в съдебната реформа. В момента ЕК пренася тежестта на своето доста критично внимание именно върху това, което политическите сили в парламента смятат да правят или да не правят в областта на съдебната реформа и реформата в областта на вътрешния ред.
Според министър Иванов, стратегията за реформа на прокуратурата не е опит да бъде извадена тя от съдебната власт, каквито критики бяха тиражирани в общественото пространство.
Откакто е излязла този проект за стратегия, който би трябвало да се обсъжда, обсъждахме неща, които ги няма в него през цялото време, но не и нещата, които са там. Обсъждахме го първо дали това е първа стъпка към вадене на прокуратурата от съдебната власт. Не, не е. Обсъждахме до дали това е по някакъв начин фокус върху статута на главния прокурор - не, не е. Обсъждахме дали това е опит, как беше...да се прави експертиза на одита и одит на експертизата. Не, и това не е. Дайте да говорим за това какво пише там! Успяваме ли ние да се заемем наистина фундаменталните проблеми на корупцията по високите етажи на властта, по системната злоупотреба с власт, която се случва в България.Унинието, казват отците на християнската църква, е грях. Трябва да се надяваме, че наистина фокусът ще бъде, фокусът в крайна сметка ще изкристализира основните цели на стратегията за това да имаме абсолютен приоритет на независимостта на съда, решителна борба с корупцията, огромно и много сериозно усилие да започнем процес на реформиране на прокуратурата, така че тя да стане истински, ефективна именно от гледна точка да се превърне в ефективен инструмент за борба с корупцията по високите етажи на властта. Изобщо да пристъпим към реформата, вътрешните работи. Мисля, че обществото го иска, мисля, че е дошло времето за това, и то е неизбежно да се случи.
По повод твърдението на главния прокурор Сотир Цацаров, че казусът с КТБ е чисто присвояване, Иванов изрази надежда, че това ще бъде доказано.
Ако главният прокурор го казва това нещо, аз се надявам, вярвам, че това е нещо, което ще бъде доказано в съдебна зала. В този смисъл министърът на правосъдието няма място в този разговор, и в този коментар. Но наистина безнаказуемостта в България е елемент от политическата култура, и ние трябва по някакъв начин да сложим край. Това обаче не е задължение само на прокуратурата. Има много неща, които трябва да се направят в парламента, и които трябва да се направят дори сега с измененията в редакцията на парламентарния правилник, които в момента се случват. Изключително важно е ние да можем да рестартираме цялата система от независими регулатори и органи. Тук нямам предвид да сменим персоналния им състав, а изобщо да сменим начина, по който те работят, и динамиката на тяхната работа. Това е и БНБ, и Комисията за защита на конкуренцията, и огромен периметър от страшно важни органи, които просто не работят добре.
По-рано говорителят на ЕК Мартин Грей заяви в интервю за БНР, че когато Комисията е въвела мониторинговият механизъм за правосъдието и вътрешните работи за България и Румъния, не е очаквала той да продължи да действа толкова дълго (8 години към момента) и все още да няма перспектива да отпадне. Краят на механизма може да дойде само като резултат от това, че властите са спазили поетите ангажименти,заяви Грей и допълни, че няма как Брюксел да свърши нашата работа.
Грей подчерта, че независимо чие правителство управлява у нас, ЕК никога не е прилагала партийното фаворизиране в докладите си.
На въпрос дали Българи и Румъния могат да бъдат разделени в по-нататъшния мониторинг заради напредъка на румъния, Грей отговори, че разликите между двете страни личат и при последните доклади на ЕК от януари, както и че досега нищо не показва, че тенденцията се е променила.