Пламен Димитров: Заплатата е 80% в сравнение с началото на Прехода!

България е втора година в дефлация, а втори пореден месец статистиката показва, че ръстът на заплатата е под 2%. На всичкото отгоре през последните 25 години БВП на България се е увеличил с 33%, но заплатата е 80% от това, което сме вземали като покупателна стойност в началото на Прехода. Това заяви председателят на КНСБ Пламен Димитров по отношение на минималната работна заплата в България.

Именно заради КНСБ иска антидефлационен пакет. На всичкото отгоре разходите за труд в България са 3,70 евро на час – заплати, осигуровки и т.н. В ЕС средното ниво е 27 евро т.е. при нас е най-ниското равнище. Ако това е конкуретен бизнес ..., подчерта Димитров пред Нова телевизия. И заяви, че КНСБ не иска промяната в доходите да стане с магическа пръчка, а да се изпълни в период на четири години.

По отношение на политиката на доходите имаме различие с колегите от КНСБ, подчера председателят на БСК Божидар Данев. И започна да изброява - през последното тримесечие средната заплата е 809 лева, но на държавна служба се взема повече, отколкото в частния сектор. В IT сектора средната заплата е 1750 лева, в енергетиката – 1528, финанси – 1466, а секторът „Хотелиерство и ресторантьорство” – малко над 500 лева. Смачкахме ценностите в нашата държава – кой да е образован и кой не. Само 8% от завършилите висше образование в България искат да са предприемачи. Всичко живо иска да е чиновник, категоричен е Данев.

Нека видим и по региони – във Видин средната заплата е малко над 600 лева, в София е два пъти по-висока. С предложението на КНСБ всички ще дойдат в София – ще унищожим и малкото останало в редица региони, подчерта Данев. Димитров веднага възрази, че и сега много хора от регионите работят в чужбина. Не искаме държавата да определя заплатата, а да определи правилата за договорянето ѝ. Нека държавата насърчи препоръчителни индекси, по които да се ориентира увеличението на заплатата в съответния сектор, каза председателят на КНСБ.

Структурата на българската икономика не позволява износ, както германската, която се дава за пример. Голяма част от икономиката ни е с твърде ниска добавена стойност, особено секторът на услугите, подчерта Данев. И се стига дотам, че се правят частни образователни структури, за да има кадри – никой не обръща внимание на държавното образование, добави той.

Искам да знам кога бизнесът ще седне със синдикатите да договаря заплати, нападна Димитров. Ако така си говорим и на преговорите, доникъде няма да стигнем, отвърна Данев.