Ликвидната подкрепа за ПИБ ще продължи до май 2016 г.

Европейската комисия разреши днес на България да удължи срока на предоставянето на ликвидна подкрепа за Първа инвестиционна банка (ПИБ) до 28 май 2016 г. Според комисията това отговаря на изискванията за държавна помощ на банките.

Същевременно обаче Брюксел поставя редица условия пред банката. Финансовата институция вече е върнала на бюджета 300 млн. лв. от предоставените ѝ 1,2 млрд. лв. През следващите 18 месеца на ПИБ ѝ се забранява да изплаща дивиденти, както и да придобива предприятия и да използва агресивни търговски практики. 

В същото време независим експерт ще наблюдава изпълнението на плана за преструктуриране и ще представя редовни доклади на Европейската комисия.
„Вярвам, че днешното решение ще доведе до повишаване на общественото доверие в Първа инвестиционна банка“, коментира комисарят по политиката в областта на конкуренцията Маргрете Вестегер. Тя обясни, че банката е представила солиден план за преструктуриране и списък с ангажименти, чрез които ще се възстанови нейната ликвидност. „Така ще се гарантира жизнеспособността ѝ в дългосрочен план, без да се нарушава неоправдано конкуренцията“, смята Вестегер.

Българската страна отпусна ликвидна подкрепа на ПИБ през юни 2014 г. след масовото теглене на суми от банките. Подкрепата беше под формата на държавен депозит в размер на 1,2 млрд. лева като част от схема за ликвидност, одобрена от ЕК, припомниха от Брюксел.

Поради ограничения, свързани с държавния бюджет, този депозит бе с краткосрочен падеж от 5 месеца, който изтича на 28 ноември 2014 г. Затова страната ни подаде заявление за удължаване на срока на държавния депозит с максимум 18 месеца, който обаче вече ще е в размер на 900 млн. лева. Част от депозита ще бъде изплатена в рамките на 12 месеца, става ясно от съобщението на комисията.

Сега Kомисията стига до извода, че мерките са били необходими за запазване на стабилността на българската икономика и финансова система. Освен това с плана за преструктуриране на ПИБ ще се гарантира, че банката ще продължи да бъде жизнеспособна в дългосрочен план, без да се нарушава неоправдано конкуренцията на вътрешния пазар.

ЕК е установила, че ликвидната подкрепа за ПИБ е свързана с последиците за пазара от ликвидната криза, която настъпи в България през юни и юли 2014 г., а не се дължат на структурен проблем в банката. Според ЕК пълно връщане на депозита сега може да доведе до дестабилизиране не само на банката, а и на цялата финансова система на България. Поради тези причини ЕК е одобрила ликвидната подкрепа за ПИБ от 900 млн. лева да бъде до 28 май 2016 г.

В съответствие с условията за получаване на държавна помощ на 12 ноември 2014 г. ПИБ изпрати на ЕК финалната версия на плана си за преструктуриране. Според него банката поема ангажимент да върне помощта за ликвидност на определени дати. Българските власти са представили и набор от ангажименти за възстановяване на ликвидността на ПИБ и за подобряване на нейното корпоративно управление и политики за управление на риска.

От Брюксел напомнят, че по размер на активите ПИБ е третата по големина банка у нас след „Уникредит Булбанк“ и ДСК. Към 2013 г. общият размер на нейните активи е 8,7 млрд. лева. Дейността на ПИБ е съсредоточена предимно в България, като банката също така осъществява малка дейност в Кипър и Албания.