Facebook уведомление със заявка за запазени права не защитава данните

"Във връзка с последните промени на правилата от страна на Facebook правя следното Уведомление за частно ползване" - през последните дни подобни "уведомления" заляха социалната мрежа и хиляди потребители ги публикуваха в своите профили.

В уведомлението се казва, че чрез него потребителите забраняват на Facebook да използва личните им данни и снимки за комерсиални цели. Ако случайно направи това, социалната мрежа нарушава закона за авторското право и може да бъде дадена под съд от потребителя.

"Комюникето" дори намеква, че то е валидно само ако е "публикувано на страницата поне веднъж", т.е. няма лошо да е публикувано и повече пъти, за всеки случай.

В случая българските потребители са закъснели с точно две години. Още през есента на 2012 г. потребителите на Facebook по света, особено в САЩ, публикуваха подобни уведомления, с които си мислеха, че защитават данните си по силата на авторското право.

Всичко това обаче е чиста форма загуба на време. Тези статуси нямат юридическа стойност. "Дневник"Фейсбук" променя общите си условия и някои потребители отново посегнаха към странните статуси, които цитират различни разпоредби и международни актове, между които и Бернската конвенция. С последните потребителите смятат, че възразяват на калифорнийската компания както да използва споделено от тях съдържание, така и да обработва личните им данни.

Да, четете правилно. Потребителите смятат, че възразяват, но дали успяват да постигнат желания резултат?

Отговорът е кратък и гласи "не"

Причината за това е съвсем проста и тя се корени в не съвсем познатото обстоятелство, че "Фейсбук" и потребителите всъщност сключват договор, спрямо който важат общи условия (ОУ) за ползване, които всеки потребител приема още в процеса на своята регистрация в най-популярната социална мрежа в света. Оттам нататък меродавни са единствено отделните разпоредби на въпросните ОУ, доколкото, разбира се, същите не противоречат на закона.

В този смисъл потребителите е важно да знаят, че ако искат да отправят свое волеизявление към ръководството на "Фейсбук", публикуването му като статус е възможно най-неподходящото за тази цел средство. Не само защото този вид общуване не е предвиден в ОУ, но и защото никой не може сериозно да очаква, че някой във "Фейсбук", обикновен служител или ръководен кадър, ще изчита статусите на милиардите потребители, за да проверява дали не съдържат "нещо важно".

Така погледнато, статусите са за лично ползване, докато комуникацията с "Фейсбук" следва да се осъществява по друг начин, например чрез (препоръчано) писмо до Facebook Ireland Limited, Hanover Reach, 5-7 Hanover Quay, Dublin 2 Ireland. Това е така, защото европейската си дейност компанията осъществява с регистрирано в ирландската столица дружество с ограничена отговорност.

Как стои въпросът с авторските права върху създадено от потребителите съдържание?

Всеки създател на някакво съдържание, било снимка, статус или коментар, е негов автор и като такъв притежава всички изключителни права върху него. Това е записано и в Бернската конвенция, което се явява вероятната причина за нейното споменаване. Но същото пише и в ОУ на Facebook. Да, няма разминаване.

Който си е направил труда да ги прочете, вероятно е видял, че те признават авторството на създалите въпросното съдържание потребители. Малка и често недобре разбрана подробност в тях е уговарянето на неизключително право за "Фейсбук" да ползва създаденото и споделено на платформата му от потребителите съдържание, конкретно да го възпроизвежда, разпространява и да предлага достъп до него.

Това е съвсем нормално, защото "Фейсбук" предоставя услугата си на принципа на т.нар. cloud services – веднъж споделено, потребителското съдържание се намира на онзи сървър, който в момента се явява оптималната локация. Но всички знаем, че социалната мрежа живее в екосистема от хиляди сървъри, поради което локацията на споделеното съдържание може да се промени и се променя непрекъснато, поради което, за да не нарушава ничии права, калифорнийската компания си запазва простото (и неизключително) право да разпространява и възпроизвежда това съдържание, каквото, строго погледнато, се явява промяната на неговото местонахождение."