Дойчин Боянов и Николай Петков стартираха 23-ата антарктическа експедиция "Върховете на Тангра"

Българските алпинисти Дойчин Боянов и Николай Петков заминаха за 23-ата антарктическа експедиция "Върховете на Тангра планина".

Една от главните цели на експедицията е изкачване и измерване височината на върховете от главното било на планината Тангра, намираща се в близост до българската изследователска база в Антарктида "Св. Климент Охридски".

Двамата българи заминаха вчера от София за Пунта Арена, а проектът ще продължи до края на януари. Боянов и Петков ще бъдат подпомагани логистично от останалите членове на 23-ата антарктическа експедиция.

Планината Тангра е с дължина около 30 км и има над 20 изявени върха, по-голямата част от които носят български имена. Повечето не са изкачвани, а височините им са дадени ориентировъчно. Два от върховете носят имена, дадени им още през XIX век, когато са били видени от мореплавателите, достигнали бреговете на острова. Това са считаният към момента за най-висок Фрисланд и връх Големият Иглен.

Височината им е около 1700 метра, а по-нови сателитни снимки дават основание да се мисли, че последният е по-висок. Големият Иглен не е изкачван, а Фрисланд има три изкачвания - от испанци през 1991 г., от двама австралийци и един чилиец през 2003 г. и от българите Любомир Иванов и Дойчин Василев през 2004 г.

Целта на експедицията е да се премине по билото от Фрисланд до Големият Иглен и да се направят точни измервания на височините. Между тях се намират още върховете Пресиян, Лясковец, Левски, Св. Иван Рилски. На юг от Големият Иглен билото води до връх Сердика.

Действията на място на о. Ливингстън ще бъдат силно зависими от времето и конкретните условия на ледниците и снежната покривка. Климатът се характеризира с чести промени на времето, силни ветрове, снеговалежи, като слънчевите и безветрени дни могат да бъдат 1-2 в месеца.

Някои изследователи характеризират тези особености като "най-лошото време на земята" и "значително по-нестабилно от времето в Патагония".