Пенсионна промяна с тревожни въпросителни

Веднъж в живота. Толкова пъти ще има право всеки осигуряващ се българин да избира дали пенсионният му фонд да бъде частен, както досега, или партидата му да бъде прехвърлена в НОИ. Изборът ще бъде веднъж завинаги и в случай, че изберете държавния осигурител и се окажете недоволни от него, то няма да можете да потърсите алтернатива повече.

Това е записано в проекта за промяна в Кодекса за социално осигуряване, за който се споразумяха в неделя синдикатите, премиерът Бойко Борисов, финансовият и социалният министър и председателят на бюджетната комисия (на снимката). Промяната, която беше окачествена от представители на пенсионния бранш като равносилна на национализация, трябва да влезе с преходните и заключителни разпоредби към бюджет 2015.

Промяна за всички

Промяна обаче далеч не засяга само новопостъпващите на трудовия пазар, а и вече активните на него. Така всички, родени след 1959г., които вече по закон се осигуряват като втори задължителен стълб в частните пенсионни фондове, също ще трябва да направят своя доживотен избор - частна или държавна допълнителна пенсия.

И ако допълнителното частно осигуряване е ясно регулирано, защото се прилага вече повече от десетилетие в България, то с идеята за втора държавна пенсия далеч не е така. Какво би станало, ако работещ прехвърли парите си в държавните сметки? Оттам нататък личната партида изчезва, парите няма да се инвестират, а се вливат в общия кюп на държавното обществено осигуряване и отиват за изплащане на пенсии на текущите пенсионери. В замяна те ще трябва да разчитат след години на вноските на бъдещите осигурени, за да получават пенсията си от НОИ - нещо, което предвид влошаващата се демография не вещае розова картина.

"С това предложение се цели да се нанесе удар върху модела на осигурителната система. Това е по-лек вариант за национализация на натрупаните средства. Не е ясно как ще става прехвърлянето. Първият и вторият стълб са взаимносързани и те не се конкурират. Освен това не виждам как ще се случи от 1 януари", коментира пред вестник "Сега" председателят на асоциацията на дружествата Никола Абаджиев.

Според различни участници на пазара, до които се е допитал икономическият ежедневник „Капитал Daily" в днешния си брой, най-уязвими от доживотното обвързване с Националния осигурителен институт биха могли да бъдат част от държавните служители и по-специално военнослужещите и полицаите, които биха могли да бъдат принудени да се осигуряват или прехвърлят партидите си в НОИ.

Изданието пише още, че всички са притеснени, че под диктата на синдикатите всъщност се вменява избор, който изобщо не е избор. В момента осигурените могат да прехвърлят партидата си от един в друг фонд и имат яснота колко са парите по нея. В този случай обаче те са лишени от правото да се върнат от НОИ в частен фонд, нито има законово положение, че в осигурителния институт ще имат лична партида.

Рискове дебнат от ъгъла

В по-общ мащаб идеята за подобна радикална промяна на пенсионната система крие още много рискове зад себе си. Според работодателски организации, участници на капиталовия пазар и пенсионни фондове съществува опасност от дестабилизация на институционалните инвеститори, каквито са пенсионните фондове. В момента те управляват активи за около 8 млрд. лв., като част от инвестициите им са в държавни ценни книжа, депозити, инструменти на капиталовия пазар и недвижими имоти. Евентуалната рязка разпродажба на ценни книжа, за да се търсят средства за покриване на партидите на оттеглящи се от фондовете осигурени, може да срине тяхната стойност особено на неликвидни пазари.

Така извън прекия ефект за леко свиване на дефицита на НОИ ще има и вторични шокове за финансовата система по няколко линии, включително и за самото финансово министерство. В момента голяма част от вътрешните емисии ДЦК, до които МФ често прибягва за финансиране, се изкупуват от пенсионни фондове. Ако активите им рязко намалеят и притокът им бъде ограничен, това ще означава много по-малко свободни средства за покупка на ДЦК. В комбинация с намаления вече кредитен рейтинг на България проблемът може да се задълбочи - той по подразбиране означава вдигане на лихвите за страната ни и оскъпяване на финансовия ресурс за българските предприятия и граждани.