Празничната трапеза предлага много изкушения и съблазни. Подготвяме я с желание и се стараем да направим вкусни и разнообразни ястия, но често, след като сме хапнали, имаме дискомфорт, тежест, чувстваме се уморени и отпаднали.
За това как да приготвим и да комбинираме празничните блюда, как храната ни да бъде и полезна, и вкусна, съвети за Dnes.bg даде диетологът д-р Георги Гайдурков.
По думите му не случайно българинът в миналото е влизал в коледните и новогодишни празници с един предшестващ пост, с който организмът се е прочиствал. Тогава няма опасност да се консумират традиционните празнични храни, защото това, което слагаме на масата в тези дни, е всъщност българска празнична гозба, а ежедневието на нашенеца в миналото е било много семпло – голяма част от храните са били сурови, припомни диетологът.
При подготовката и консумацията на храната е добре да спазим основни правила, така че празникът да е удоволствие, а блюдата да са здравословни.
По препоръка на доктора това, което сме приготвили за десерт – плодовете и сладките храни, е хубаво да се приемат в отделно време. Те могат да бъдат сервирани преди другата храна или след като мине известно време от основните блюда. Добре е десертът да бъде отложен във времето, да не е непосредствено след хранене, защото в него има захари, които ферментират.
Добре е алкохолът да е изместен напред преди храненето.
Храносмилането е фин, сложен процес на хидролиза, който е ензимно зависим и ако поливаме алкохол върху ензимите, нарушаваме целия този процес. Препоръката на доктора е алкохолът да се приеме като аперитив – домашната ракийка да е само със салатка, а да не е с цялото хранене, да няма комбинацията "хапка-глътка". Ако е вино, то също да е изнесено преди храненето. Алкохолът минава много бързо надолу в стомаха и така не се среща с храната.
Препоръката на диетолога е виното да е без сулфити, защото именно от тях боли глава. Виното, особено червеното, е традиционно за сезона и се смята за много по-полезно, тъй като там са антиоксидантите. Това вино в днешно време обаче е с консервант - сериста киселина. По думите на д-р Гайдурков сулфитът е по-токсичен от алкохола, някой път от една чаша вино може да боли глава – и това не е от червеното вино, а от сулфита. Много хора слагат по рецепти дори и в домашното си вино сериста киселина.
Много пъти, когато човек се весели на празник, иска алкохолът да бъде успоредно с храната. Има вариант и за това, обясни докторът. В този случай вратичката е да се ползва джинджифил – преди, по време и след консумацията. Той може да бъде и на прах, и на корен, а подправката блокира процеса на вторична ферментация.
Така че дори да смесим алкохол и храна, ще се предпазим от ферментация. По същия начин, ако изядем десерта на празника веднага след храната, с малко джинджифил пак няма да има този дискомфорт, който е свързан с вторична ферментация и образуването на много отрови в тялото ни.
Друго правило, което е добре да се спази, е използването на мазнината.
Растителната мазнина, минала термична обработка, е едно от най-вредните неща в храната ни. Препоръката на диетолога е мазнината да не се обработва термично. Ако слагаме мазнина – олио, зехтин, краве масло, да я слагаме, след като храната е готова. Това касае не само пържената мазнина, а и тази, която е варена или печена, тя също се превръща в алдехиди, кетони и други вредни съединения.
За да се избегне това, тя може да бъде сложена накрая. Може това, което е запръжка в традиционната кухня, да бъде задушено с лук, с малко водичка или домашен бульон и подправки, и се получава същият вкус на запръжката, без мазнината да се обработва термично. Ако все пак домакинята желае да ползва мазнина, може да ползва кокосовото масло, което е устойчиво на висока температура.
Една домашна баница също може да бъде направена и доста здравословно. По думите на д-р Гайдурков най-вредният момент е мазането на тавата с мазнина, която прегаря при високата температура. Това може да го избегнем, като сложим отдолу оризова хартия и отново да направим вкусна баница. Разбира се, питките и баниците може да ги направим и от пълнозърнесто брашно, а най-полезен е древният вид жито - лимецът, който вече го има и у нас. В него има и набухвателни свойства и може да не ползваме мая при приготвянето му. В тези питки може да избегнем добавянето на сол и олио, а да вдигнем аромата, като използваме подправки – чеснов прах, чубрица, ким.
Ако сложим мазнина в тестото, тя прегаря и се получава същият негатив с термично обработената мазнина. Маслото може да го сложим после – след изваждането на питката или баницата. По същия начин след изпичането може да омазним щрудела и тиквеника. Става също толкова вкусно, без да има негативи за стомаха ни, каза докторът.
Другата препоръка на д-р Гайдурков е в празничните гозби да се внимава със солта. Натрият е този, който прави хората дебели, защото задържа вода. Затова на сутринта може да се събудим с два-три кг отгоре, предупреждава той. Солта можем да я заменим с така наречената диетична сол, в която натрият е заместен с около 66% калий.
Добре е да не използваме готовите консерви и полуфабрикати. Можем да си направим сами мезетата по много прости стари рецепти. Това могат да бъдат домашно сушени меса, дори в хладилника може да си направим пастърма, съветва диетологът. Едно от най-вредните неща, които консумираме, са готовите колбаси, където присъства един от най-токсичните консерванти – Е 250 - натриевият нитрит. Него го има във всеки кренвирш, шунка, луканка.
Относно съчетаването на храните диетологът препоръча въглехидратната храна да е предходна, преди животинските белтъчини. Оризът, картофите или другата гарнитура е добре да се консумира непосредствено преди месото. Тогава те се подреждат на етажи, на пластове в нашия стомах, това е много по-леко и стомахът ни не се бори с тази несъвместима комбинация въглехидрати-животински белтъчини. Тази последователност ще ни достави удоволствие да не ядем разделно, но организмът ни ще я приеме като разделно хранене. Ако трябва да ги смесим, тогава нека да има достатъчно подправки, в частност джинджифил.
И свинското и пуйката имат място на трапезата в тези дни.
Препоръката на диетолога е печената пуйка да бъде приготвена със зеленчуци, а ако има ориз за плънка, може да го хапнем преди месото. Пържолите могат да бъдат запечени, вместо да ги пържим в растителна мазнина. Добре е месата да бъдат оставени по-алангле. Твърдо свареното и пържено месо се отдалечава много от нашата биохимия. Още един съвет, когато консумираме празничната храна – особено месните блюда, нека всичко това да е придружено с една голяма, сурова, сезонна салата от морков, цвекло, целина, ряпа, пащърнак, гулия и други кореноплодни. Тя помага в смилането на тези плътни храни.
Най-доброто нещо след празника е да дадем почивка на стомаха си и на целия организъм.
Да не забравяме, че в църковния ни календар има няколко постни дни след Нова година. Не случайно традицията ги е въвела. Най-добрият вариант е да направим два-три дена на сурова растителна храна – около 3 дена може да приемаме плодове, прясноизцедени зеленчукови сокове.
Когато приемаме алкална храна като зеленчукови сокове – морковен сок, от тиква, от магданоз, копър, спанак и други, най-бързо се неутрализират отровите. Зеленото смути е много подходящо, то може да се разреди с фреш от морков, краставица и да получим една сурова крем супа. Ако ни е трудно да бъдем само на плодове и зеленчуци, може да добавим и сурови ядки. Те няма да нарушат прочистването, а така ние ще го изкараме по-леко, препоръча диетелогът.
източник: dnes.bg