Може ли Ердоган да поведе страната си към нова "златна" ера?

"Не ви заповядвам да се биете, заповядвам ви да умрете”. С тези думи Кемал Ататюрк, бащата на модерната турска република, повежда войската си срещу водените от Великобритания сили при Дарданелите през 1915-та година. Битката е спечелена, но в крайна сметка Османската империя е на губещата страна (в съюз с Германия) през Първата световна война. 

На 25-ти април се навършват точно 100 години от въпросната историческа битка, която за мнозина е моментът на посяване на първите семена на светската държава, изградена от Ататюрк.

Според “Икономист” вековният юбилей дава сериозен повод за размисъл за запазването на наследството, оставено от националния герой. Още повече, че настоящият силен човек в Турция – президентът Ердоган, настоява за конституционни промени, които ще предоставят цялата власт в ръцете му. 

Така Ердоган се надява да успее да сбъдне мечтата си за нова и самоуверена Турция, в която сунитският ислям да бъде доминираща религия и славата на старата империя да бъде възкресена. 

Но критиците му далеч не са толкова въодушевени. “Турция ще се сдобие с диктатор, каквито властват в Близкия изток”, твърди анализаторът Левент Гюлтекин. Подобна позиция може и да е леко крайна, но Ердоган определено има грандиозни амбиции.

Във ферма на Ататюрк край Анкара държавният глава издигна крещящ президентски комплекс с 1 150 стаи на стойност 615 милиона долара. Ердоган постанови старият османски език, сменен от Ататюрк през 1928-ма година, да бъде задължителен в духовните училища, чийто брой нарасна четворно, откакто Партията на справедливостта и развитие пое властта през 2002-ра година. 

За да получи нужната подкрепа в парламента, движението на президента трябва да спечели 4-ти избори поред. Вотът е през юни и малцина се съмняват, че Партията на справедливостта и развитието ще спечели с лекота, предвид че опозицията е в дълбока криза.

И все пак Партията на справедливостта и развитието трябва да спечели 2/3 от 550-те депутатски места, за да има нужното мнозинство в парламента, за да бъдат прокарани промените в конституцията, установена от военни при преврата през 1980-та година. Прогнозите са, че подобна разгромна победа едва ли ще се случи.

Пред Реджеп Ердоган ще има сериозни изпитания през настоящата година. Първо трябва да удържи здравия контрол върху собствената си партия. Все по-усилено се говори за вътрешни брожения срещу Ердоган, като дори имало “кабинет в сянка”, съставен от негови съперници. Желанието на президента сам да определи изборните листи.

Друг голям проблем е корупцията. Немалка част от съпартийците му са силно притеснени от корупционния скандал, в който бяха забъркани президентът и хора от най-близкото му обкръжение. 

Към момента Ердоган продължава да настоява, че влиятелният духовник Фетулах Гюлен, който живее в Съединените щати, е организирал заговор за преврат и всички обвинения са подправени с помощта на Израел и Вашингтон. 

Хиляди последователи на Гюлен от полицията и съдебната система, които отричат да са замесени в какъвто и да е опит за сваляне на правителството, бяха арестувани или уволнени. Журналисти, за които се счита, че симпатизират на проповедника, също бяха задържани.  

Третият и може би най-голям проблем за президента е икономическото състояние на страната. Нужни са спешни реформи за постигане на нужния растеж за поддържане на наложените високи стандарти. Такива обаче липсват. Близо 2 милиона бежанци от Сирия не правят ситуацията по-лесна. 

Интересен факт е, че Ердоган успя да се сближи с кюрдите. Дори се говори, че има тайна сделка между бунтовническия лидер Абдула Йоджалан и президента, която да доведе до изненадващо много спечелени депутатски места за управляващите в кюрдския югоизток. А с тях търсеното мнозинство ще е далеч по-близо. Военното крило на Кюрдската работническа партия води тежки битки в Сирия и като цяло движението не може да си позволи остър конфликт и с Анкара.

В замяна на подкрепата кюрдите твърде вероятно ще получат правото да имат автономен парламент и доста сериозни законови облекчения. Ако тези обещания бъдат спазени, относителният мир ще се запази и Ердоган ще може да продължи напред в преследване на крайната си цел.