Православната църква почита паметта на Антоний Велики
2015-01-17 10:35:32
Православната църква почита днес паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден.
Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа в Египет в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва часове.
На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, като е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".
Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.
Имен ден празнуват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка.
Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа в Египет в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва часове.
На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, като е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".
Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.
Имен ден празнуват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка.
източник: news.bg
Последни новини от категория България
На събитието, което се проведе в споделеното работно пространство Switch, присъстваха около 50 души, въпреки неприятните метеорологични условия, а четирима от авторите бяха част от представян ...
Реч на Джефри Сакс след получването на наградата “Танг” за “Устойчиво развитие”, в Тайван. Според последните данни световните военни разходи възлизат на $2.2 тр ...
Празнуваме един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер, който се чества семейно от всички християни.Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син - Иисус Христо ...
Днес православната църква почита свети Игнатий Богоносец - един от учениците на св. Йоан Богослов.Св. Игнатий е живял през ІІ век. Той е роден в гр. Антиохия. Въпреки, че името му ...
На 6 декември източноправославните християни честват Свeти Николай Чудотворец.Първообразът е историческа личност - Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия ( ...
Последни новини:
Анкета