СИРИЗА в Гърция - новият съюзник на Русия?

Смяната на правителството в Гърция след победата на лявата радикална партия СИРИЗА на изборите може не само да сближи Атина и Москва, но и да повлияе на отношенията между Русия и ЕС, пише Рафаел Сааков в руската редакция на Би Би Си.

Ръководителят на външнополитическия отдел на гръцката партия Костас Исихос определи сътрудничеството с политическите й съюзници в Европа, включително Русия, сред приоритетите във външната политика на новото ръководство на Гърция. 

„В средносрочна и дългосрочна перспектива трябва да изработим и да задействаме нови направления на гръцката външна политика извън пределите на ЕС. По-специално правителството на СИРИЗА възнамерява да си сътрудничи във всички области от взаимен интерес със страните от БРИКС и особено с Русия“, заяви Исихос пред „Российская газета“ на 23 януари. 

Сътрудничеството със съюзниците е насочено към предотвратяване на икономическото и геополитическото влияние, които по думите на члена на политическия секретариат на СИРИЗА Берлин се опитва да наложи, „особено в страните от Югоизточна Европа и на Балканите“. 

Експертът в областта на евроинтеграцията Татяна Пархалина обаче каза пред bbcrussian.com, че не е изминало и денонощие от обявяването на резултатите от парламентарните избори, а вече се забелязва корекция на тази радикална позиция, която СИРИЗА заявяваше преди изборите. 

„Те несъмнено са заинтересовани да имат взаимноизгодни отношения с Русия, тъй като това е и търговия, и туризъм – значителни части от гръцката икономика. Така или иначе обаче те вече не говорят, че се готвят да излизат от еврозоната или да късат отношенията със САЩ – обясни Пархалина. - За ЕС естествено случващото се в момента в Гърция е предизвикателство, но смятам, че ще има много сериозни преговори“.

Гърция, Русия и парите

По думите на Пархалина гръцките власти няма да жертват членството на страната в ЕС заради изгодно сътрудничество с Москва.

„Ако СИРИЗА рискува и тръгне на такава степен на независимост, че Гърция излезе от кредитния и дълговия режим, то на хоризонта може да „просветне“ и излизане на Гърция от еврозоната. Взимайки предвид колко е вложил ЕС в Гърция, подобно развитие на събитията ще означава, че всички тези инвестиции – главно германски пари, просто пропадат. В такъв случай Гърция вероятно ще възстановява отношенията си с Русия, но не съм убедена, че Гърция е готова да жертва членството си в ЕС“, счита Пархалина. 

Издателят и главен редактор на "МК-Атински куриер" Фьодор Игнатиадис каза пред руската редакция на Би Би Си, че гръцките избиратели се надяват на преразглеждане на мерките за икономии, които предишното правителство беше принудено да спазва. 

Никой в Гърция няма съмнения, че новият премиер – лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас, ще спазва по-голямата част от договореностите на Гърция с ЕС, казва Игнатиадис. Основните надежди на гърците според него са свързани с това, че преговорите с ръководството на ЕС сега ще се водят по-твърдо. 

В тези преговори по думите на руския политолог Павел Святенков от Фонда за историческа перспектива Ципрас и неговите привърженици ще използват и аргумента за специалните отношения с Русия, ако новите власти в Атина успеят да установят такива. 

„Безусловно Гърция ще се опита да си сътрудничи с Кремъл предвид икономическата криза, в която тя се намира, но това сътрудничество най-вероятно ще се заключава в търсене на пари и опит да се опрат на Русия в преговорите с ЕС. Русия предвид санкциите едва ли ще може да даде такива пари, или във всеки случай да ги даде в голям обем. Мисля, че /страните/ ще се опитат да правят съвместни проекти. Например свързани с проекта за газопровод през Турция. Ако изведнъж той някак си свие в посока към Гърция, мисля, че това ще бъде добре за тях“, казва Святенков. 

Евроскептиците и санкциите

Членовете на СИРИЗА многократно са се обявявали против санкциите на ЕС срещу Русия. Като пример те посочват загубите на около 430 милиона евро от страна на гръцките земеделски производители – износители в резултат на ответните мерки, предприети от Москва, под формата на забрана за внос на редица продукти от страните от ЕС. 

Павел Святенков смята, че теоретично Гърция може да лобира за отмяна на санкциите срещу Русия вътре в ЕС в замяна за едни или други преференции от страна на Кремъл. 

„Трябва обаче да се има предвид, че Гърция е под натиск от страна на кредиторите. Второ, в ЕС всички въпроси се контролират от ключовите страни – Германия, Франция, Великобритания. Русия в момента няма съюзници точно сред големите страни. Проблемът е в това, че малките държави, които могат да лобират за руските интереси като Финландия, Чехия или Унгария, не са толкова влиятелни, така че санкциите да бъдат отменени. Гърция може да бъде лобист /на Русия/, но не е ясно дали този лобизъм може да доведе до отмяна на санкциите“, смята експертът. 

Руските власти, казва Святенков, са заинтересовани в създалата се ситуация да си сътрудничат с евроскептичните сили, които биват изолирани от политическите елити в своите страни. 

„Особено това се вижда по примера на Франция, където /крайнодесният/ „Национален фронт“ е достатъчно популярен, но практически не е представен в Националното събрание, а за сформиране на правителство и дума не може да става. Естествено, тези партии трябва да се разглеждат като несистемни от гледна точка на общоевропейската идеология. Ако в съветския период СССР се осланяше на левите в Европа, на влиятелните комунистически партии, движения за борба за мир, то сега Русия няма такива лобисти. Тя ги търси и ги намира в лицето на тези сили, които се отнасят скептично към ЕС“, обяснява Святенков. 

Татяна Пархалина нарича подобни връзки на Кремъл ситуационни. „Кремъл се опитва да търси съюзници, но съюзници няма изобщо, не само в Европа, но и в рамките на ШОС, и в рамките на БРИКС. Знаем колко твърдо се държи Китай – страна, получила максимум от нашата конфронтация със Запада. Страните от БРИКС се държат предпазливо и явно не желаят да градят сътрудничеството с Русия на антизападна основа. Същото се отнася и за нашите партньори в Евразийския съюз – Беларус и Казахстан не са готови да платят със своите икономически и политически интереси заради съюзничеството с Русия. Затова в момента няма еднозначен отговор на въпроса как могат да се развиват отношенията в триъгълника Гърция-ЕС-Русия“, казва Пархалина. 

„Дребният акционер в ЕС“

Поздравявайки председателя на СИРИЗА Алексис Ципрас за победата на парламентарните избори, руският президент Владимир Путин заяви, че Русия и Гърция продължават да развиват традиционно конструктивното си сътрудничество във всички области. 

Посланикът на Русия в Гърция Андрей Маслов каза пред кореспондента на Би Би Си пред вратите на щаба на СИРИЗА, че въпросът за помощ за Атина в случай на провал на преговорите на новите гръцки власти с ЕС подлежи на обсъждане. 

Павел Святенков е убеден, че във всеки случай Гърция няма да се превърне в стенобитен таран, с помощта на който ЕС може да бъде отклонен от курса си спрямо Русия. 

„Трябва да се има предвид, че икономическата сила на Гърция не е голяма и тя има доста малки възможности за натиск върху ръководството на ЕС. Да, наличието на подобен съюзник вътре в ЕС не би било лошо, но трябва да се разбира, че това не е най-голямата и най-влиятелната страна. Ако направим сравнение с акционерно дружество, това е дребен акционер в ЕС и да очакваме под натиска само на Гърция ЕС да промени политиката си спрямо Русия, ще означава, че сме прекалени оптимисти“, казва политологът. 

Членовете на СИРИЗА обаче непрекъснато отбелязват, че макар и малка страна, Гърция се намира на важно от стратегическа гледна точка място, което я прави привлекателна за всички страни. 

„Няма да даваме всичко на една страна, която предложи най-добрата цена. Ще се договаряме с всички, изхождайки от интересите на гръцкия народ“, обещава Костас Исихос.