Води се война на нерви, а Путин няма да отстъпи

Какво се случи с "рестартирането", което Хилари Клинтън предложи на Русия през 2009 г. като знак за нова ера? Нищо кой знае какво, съдейки по студенината в отношенията между Москва и един Запад, който не знае как да се държи с Владимир Путин.

САЩ и ЕС смятат, че раздирането на Украйна и загиналите за девет месеца 5100 души се дължат на възобновяване на руския империализъм, който поражда у някои хора опасението, че ще пламне цялата страна, разположена между Русия и останалата част от Европа, пише Джо Бидъл от Франс прес.

Вашингтон и съюзниците му обвиняват Москва, че раздухва украинската жарава, като екипира и подкрепя проруските сепаратисти. Поради което намирането на допирни точки с най-голямата страна в света е предизвикателство.

Въпросното предизвикателство още повече нараства от това, че САЩ трябва да оставят на Русия възможността да си намери място в дългосрочен план в редиците на международната общност, "където е призвана да играе основна роля", предупреди миналата седмица бившият държавен секретар Хенри Кисинджър. Понеже в един многополюсен свят Москва остава първостепенен играч и поддържа специални отношения както със страни от Близкия изток, така и с някои страни във възход от Латинска Америка.

"Според някои хора сега се намираме в периода след-след-Студената война", отбеляза в петък словашкият вицепремиер Мирослав Лайчак в реч във вашингтонски мозъчен
тръст.

Затова е от основно значение да си зададем въпроси за "тази нова ера, за мястото на Русия и нашето място в тази нова ера и най-вече какво ще направим, за да го постигнем", продължи той.

Засега Западът залага на икономическите санкции, вероятно с надеждата, че резкият спад на рублата и изтичането на капитали подхранват недоволството към управляващите.

"На всички маси в Русия хората се питат за пореден път защо правителството предпочита авантюрите в чужбина пред благоденствието и качеството на живота на собствените си граждани", възкликна неотдавна Виктория Нюланд, заместник-държавен секретар по европейските въпроси.

Директорката на Центъра за САЩ и Европа в института Брукингс Фиона Хил обаче изтъква, че Западът се заблуждава, ако си мисли, че кроткото чакане санкциите да окажат някакво въздействие е подходящата стратегия.

Москва и Западът "водят война на нерви, а Путин няма да отстъпи. Истинската дилема е да се сложи край на протичащия в Украйна конфликт, същевременно избягвайки въвличане във все по-конфликтни отношения с Путин", подчертава тя.

Дават се възможни насоки като споменатите от Федерика Могерини. В изтекъл в пресата предварителен документ шефката на дипломацията на ЕС обясни преди десетина дни, че въпросът за Крим трябва да се остави настрана, за да се обмисли каква форма да приеме диалогът с Москва.

"Политиката ни на непризнаване на анексирането на Крим се запазва. В никакъв случай не забравяме", подчерта тя след това на посещение във Вашингтон в края на януари.

Обаче "ще е наивно да се вярва, че Русия просто ще изчезне от сцената", призна тя.

"Русия е наш съсед, защото не можем да променим географията. Как да се държим с този съсед в сегашния конфликт и как да се държим след две, пет, десет години?", изтъкна Могерини.

Очаква се през уикенда държавният секретар Джон Кери да се срещне с руския си колега Сергей Лавров в рамките на конференцията по сигурността в Мюнхен след посещение в Киев в четвъртък.

Като знак за напрежението между двамата обаче говорителката на Държавния департамент Джен Саки отрече информация на руския вестник "Комерсант", според който Кери ще посети Русия преди визитата си в Киев.

Владимир Путин. Снимка: архив, Reuters