Редовна армия превзе бившето военно училище

Олющен е и командният корпус на бившето военно училище. 

Удобствата са създавани за повече от 3500 курсанти и школници. 
Сред аргументите цивилните да поискат сградите е, че армията няма пари да ги поддържа и се рушат. 

Зад телени заграждения почти неизползваеми остават футболно игрище и спортни площадки. 
Ремонтираният басейн трябваше да бъде достъпен за децата на Шумен, но режимът на достъп си остава казармен. 
Тя студентка – той курсант. Така се раждаха най-бързо семействата, а респективно и бебетата по време на развития социализъм в Шумен. Връзките дори минаваха през комсомолско планиране –дружествата на ДКМС във Висшия педагогически институт имаха шефство (така се казваше) със съответните комсомолски структури на Висшето военно училище „Георги Димитров”. По подобен дружески модел намерил съпругата си Гинка навремето и сегашният военен министър Аню Ангелов, а по-малко известните двойки са неизброими, като се има предвид, че годишно през плацовете на училището са минавали над 3 хиляди курсанти. 

10 години след началото на новия век 

край оградите на някогашното военно училище е тихичко. 

Няма надвесени по прозорците курсанти, няма ги еротичните трели на курсантските подсвирквания към девойките, насядали по пейките в градинката на ул. „Осми март”, няма ги подарените кортици, символ на любовта с униформен студент. С реформите през годините лека-полека училището беше трансформирано до Факултет по артилерия на Националния военен университет. Някак си неусетно и с военна дискретност казармите в околностите на Шумен пуснаха завинаги бариерите на КПП-тата, а личният състав се настани в центъра на града, в училището. 

По плановете за реформиране на Българската армия обаче предстои да бъдат съкратени близо 50 процента от личния състав. В двора ще опустеят и малкото останали обитавани сгради, а опразнените по-рано вече се рушат, пада мазилката дори от командния корпус. В тази ситуация за първи път публично ръка към военните имоти протегнаха цивилните. Първи го направи на среща на президента Георги Първанов с академичната общност в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” доц. Аврам Аврамов. Дори в академичните среди 

темата минава за табу 

и призивът на доцента материалната база на военните или част от нея да бъде дадена на университета не намери масова подкрепа. Военното училище отдавна го няма, но ако някой се обяви за пълното затваряне на казармите, ще си навлече гнева на бившите военни, които са и съвестни избиратели, коментират академични преподаватели. 

Радослав Кърджиев, който е независим съветник, откакто напусна групата на НДСВ в местния общински съвет, твърди, че се води от прагматични подбуди – част от сградния фонд вече не се използва по предназначение и той предлага да бъде предоставен за нуждите на цивилните. Не е казано непременно да е на общината, коментира пред „Монитор” Кърджиев. Съветникът е вносител на предложение за 

проучване на неизползваните имоти 

от специална комисия, след което ненужните сгради да бъдат предоставени на цивилните. Както и обектите за спорт, които сега са затворени зад оградите на казармата. Предишният военен министър Николай Цонев гръмко афишира преди изборите реконструкцията на плувния басейн, а според обещанията съоръжението уж щеше да е за децата на Шумен. Само режимът на влизане е като в секретен военен обект, а цените, които плащат за плуването родителите на децата, са близки до тези на комерсиалните басейни. Това според Кърджиев може да се промени. 

На обратно мнение е военният министър Аню Ангелов. Армията няма намерение да се разделя с имотите във военното училище, категоричен беше пред „Монитор” министърът, според когото няма нищо смущаващо в това, че казармите са в центъра на града. Вие какво искате, 

военните да са извън града ли 

риторично попита Ангелов. Този отговор не обезкуражава съветника Кърджиев, който събира мнения на родители и граждани и смята да разговаря лично със самия премиер по въпроса. Засега с решение на общинския съвет е сформирана комисия от петима съветници, които до края на юни трябва да опишат сградите в двора на военните, да ги разгледат и да формулират исканията на Шумен към военното министерство. В самия общински съвет идеята не се подкрепя еднозначно. Кметът Красимир Костов например отказа да бъде включен в комисията и забрани участието в нея на свои служители. Други са скептични по подразбиране – още навремето членът на Политбюро на БКП Пенчо Кубадински искал да изкара оттам курсантите и да пусне вътре студенти, но след като дори той не се преборил, не може и никой след него. Привържениците на демилитаризацията на центъра имат и съображения, касаещи сигурността. На терена на бившето училище в момента се обучават бойци за мисии като тези в Афганистан и Ирак и с присъствието си в самия център превръщат града в мишена на потенциални терористи. 
Претенции 
Претенциите на цивилните в Шумен към терена не засягат само сградите, а са свързани по-мащабно с градоустройствения план на града. Тъй като военният терен заема десетки хектари в идеалния център на града по дължината на ларгото, заграденото пространство затапва комуникациите на Шумен в посока север - юг. Проект за плана на града предвиждаше военното училище да бъде „разцепено”, така че през него да продължи сегашната улица „Панайот Волов”