Подкрепяме Украйна за ЕС, България е на първо място по дял на сивата икономика в ЕС...

Посещението на украинския външен министър Павло Климкин у нас е сред във фокуса на вестниците във вторник.

"Европейската перспектива на Украйна зависи от реформите, които всички очакваме да бъдат реализирани. България е готова да предложи подкрепа и експертна помощ по този доста нелек път, който страната има да извърви в името на стабилността и благоденствието на своя народ". Това каза на пресконференция министърът на външните работи Даниел Митов...
Той посочи, че двете страни имат сходен поглед върху редица проблеми от съвременния свят, в това число и върху драматичните събития в Украйна.
„Препотвърдих позицията ни в подкрепа на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна, както и за мирното уреждане на конфликта в Източна Украйна. Днес погледнахме и в бъдещето на отношенията ЕС - Украйна. Отново изразих подкрепа за европейска и евроатлантическата ориентация на Украйна. Знаете, е България бе една от първите страни, които ратифицираха споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС през юли 2014 година", заяви министър Даниел Митов.
Той уточни, че са разгледали и широк кръг от въпроси, както и такива от двустранните отношения между двете страни - политически, икономически, в областта на културата и образованието. Министър Митов посочи, че на срещата са обсъдени възможностите за подобряване на търговско-икономическите отношения и свикването на следващата сесия на междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество..." - в. „24 часа".

„При над 200 хиляди наши съотечественици от български произход, по моите данни, по време на последната вълна на мобилизация в Украйна, призовки са получили само 20 българи. Това каза външният министър на Украйна Павло Климкин, след като се срещна с колегата си Даниел Митов в София. За нас е много важно да разговаряме с украинците от български произход и да реагираме дори и на тези спекулации, които някои разпространяват, за непропорционалната мобилизация в Украйна, добави той.
Украинските власти ще съдействат на България за изпращането на хуманитарна помощ за българите в Донбас. "Ще изпратим храни и медикаменти. Получих уверенията на министър Климкин и за това, че към нашите сънародници в Украйна няма да бъде прилаган стандарт, различен от високите международни критерии за добро третиране на малцинствата", каза Митов.
Да бъде създаден координационен център, който ще осигурява постоянна връзка със сънародниците ни в Украйна, решиха днес на среща Бойко Борисов и председателят на Асоциацията на българите в Украйна и депутат във Върховната рада Антон Киссе..." - в. „Труд".

„Още от днес започва да се работи по създаването на Координационен център, който да осигури поддържането на постоянна връзка със сънародниците ни в Украйна. Такова решение беше взето по време на днешната среща в Министерския съвет на министър-председателя Бойко Борисов с председателя на Асоциацията на българите в Украйна и депутат във Върховната рада Антон Киссе.
Координационният център ще се помещава в сградата на Държавната агенция за българите в чужбина. По-тесният контакт със сънародниците ни ще осигури повече диалог и ще внесе по-голяма увереност, че страната ни е реално ангажирана с техните проблеми в трудната ситуация.
Министър-председателят изтъкна, че България с внимание следи развитието на събитията в Украйна..." - в. „Стандарт".

16-милиардният държавен заем, който правителството смята да изтегли, продължава да е сред водещите теми на вестниците.

„Новият дълг от 16 милиарда лева, който планира да вземе правителството, е необходим за страната, но трябва да е тема на дебат в рамките на коалицията. Това заяви вицепремиерът Румяна Бъчварова...
„Опозиционните партии ще се опитaт по всеки един повод да ни критикуват и атакуват, в което няма нищо лошо, това все пак е един коректив", посочи Бъчварова. 
„Много се надявам позициите, от които ние ще бъдем критикувани, ако има такъв повод, да бъдат принципни и съществени и да няма спекулации със страховете на хората", обясни вицепремиерът. 
„Това удължаване на периода за реформи е нормално. Избистрянето на концепцията е изключително важна преди да стартираш една реформа. Не мога да кажа, че към момента можем да говорим за забавени реформи, заради компромис", допълни та..." - в. „Стандарт".

„Кабинетът се презастрахова с над 3 млрд. лв. с новия външен дълг
Със сметките около новия външен дълг от 8 млрд. евро, който България възнамерява да поеме до 2017 г., финансовото министерство сериозно се презастрахова. Според справката, с която бе аргументиран заемът, в края на 2017 г. държавният дълг на България ще се равнява на 31.3% от БВП. Тази оценка надхвърля с над 3 млрд. лв. нивото на дълга, залегнало в тригодишната бюджетна прогноза. Ако дългът наистина нарасне с толкова, а дефицитите са в рамките на предвиденото, ще се получи излишък и правителството следва да обясни за какво ще го харчи, коментират експерти.
Съгласно тригодишната бюджетна прогноза, която играе ролята и на мотиви към бюджета за 2015 г., държавният дълг през 2017 г. ще бъде 24 млрд. лв., или 27.4% от БВП. В документа изрично се изтъква, че в края на тригодишния период дългът ще намалее, след като стигне ниво от 30.2% от БВП през 2016 г. Новите сметки на финансовото министерство обаче са много по-песимистични. Според тях дългът през 2017 г. ще стигне 27.35 млрд. лв., или 31.3% от БВП. МФ изчисли, че изплащане на дефицитите и падежите по стар дълг в този период ще струват на държавата общо 9.315 млрд. евро и затова държавата планира да вземе 8 млрд. евро заеми от международните пазари.
Разликата от 3.3 млрд. лв. в размера на дълга през 2017 г. спрямо досегашните прогнози е сериозна. От финансовото министерство твърдят, че тя се дължи на методологически причини. Според обяснението дългът от новата справка е по-висок от записаното в бюджетната прогноза, защото в нея не са били включени планираните дефицити за 2016 г. и 2017 г. (в размер на 2.17 млрд. лв. и 1.8 млрд. лв.). Това обяснение е много странно, защото няма никакъв смисъл размерът на дълга да се обявява, без към него да е включена частта за финансиране на дефицита, изтъкват експерти. Още повече че числата за 2016 г. опровергават това обяснение. За 2016 г. в средносрочната бюджетна прогноза е записано, че дългът ще стигне 30.2% от БВП, или 25.494 млрд. лв. Ако тук не е включен заложеният дефицит от 2.2 млрд. лв., както твърди МФ, с прибавянето му дългът ще стигне 27.694 млрд. лв. В същото време в новата справка се твърди, че целият държавен дълг за 2016 г., с включено дългово финансиране на дефицита, ще възлезе на 30.8% от БВП, или 25.968 млрд. лв. По тази схема не излизат сметките и за 2017 г..." - в. „Сега".

„БСП планира да сезира Конституционния съд за сключения от Министерството на финансите договор с четири чуждестранни банки за обслужване на бъдещ външен дълг до 2017 г. Това обяви в предаването "Още от деня" депутатът Румен Гечев.
Той обясни, че това ще е постъпката на БСП, ако управляващите се опитат да "прокарат" договора през парламента. Той вече беше одобрен от бюджетната и от външната комисия като това не мина без скандали.
Гечев обясни, че такъв договор (подробности от който не са известни - бел. ред.) противоречи на текстове от Конституцията, а освен това никой не е упълномощавал министерството да го подписва.
За да се сезира Конституционния съд обаче са нужни подписите на 48 депутати, а БСП разполага с 39 и за да се изпълни тази закана е нужна подкрепа от други парламентарни групи.
Съпредседателят и депутат от Реформаторския блок Мартин Димитров на свой ред коментира, че с колегите му разбрали от медиите за сключения договор. Той обяви случилото се за абсолютно неприемливо и посочи, че преди да се подпише договорът, финансовият министър е трябвало да информира депутатите и да отговори на въпросите им.
Това е уникално - част от управляващото мнозинство разбира от вестниците за договора, а се случва и за втори път след промените с пенсионните фондове, заключи Гечев..." - в. „Дневник".

Всекидневниците съобщават също, че страната ни е с най-голям дял на сивата икономика сред страните в ЕС.

„България е на първо място в ЕС по дял на сивата икономика - около 32%. Това сочи изследване на КНСБ и Асоциацията на индустриалния капитал. "България наред с повечето страни поднесе изненада - вместо да намалява неформалния сектор в условия на криза, той се разраства още повече. Освен това 40% от работещите по света са в неформалната икономика и има над 20 трилиона долара оборот в този сектор", заяви проф. Кръстьо Петков от Съюза на икономистите у нас, който заедно с президента на КНСБ Пламен Димитров изнесе данните. Димитров допълни, че около 3.2 млрд. души са в неформалната икономика, а около 830-840 млн. души заработват по-малко от 2 долара на ден. Димитров посочи като типичен пример за сива икономика мартениците - в повечето случаи те били произведени в неформална икономика или в Китай. 
"Трябва да се проследи производствената верига, за да се види откъде идва доставката на продуктите. Когато този, който е най-отдолу печели жълти стотинки, е очевидно, че цялата печалба се трансформира нагоре по веригата. Искаме социална защита, достойни доходи и по-видима формална заетост. Неформалната икономика е най-онеправдана от гледна точка на условията на работа, работно време и осигуровки", заяви Димитров.
Минусите на явлението са, че така се лишават от права работещите, но и се намаляват приходите от данъци и осигуровки за държавния бюджет. Създава се и нелоялна конкуренция с легалния бизнес. 
"Но не винаги неформалната икономика е непременно нещо лошо. Хората понякога отиват там не по свой избор, а защото са принудени", твърдят от КНСБ. Синдикатите ще обсъждат мерки за излизане на светло на тези фирми..." - в. „Сега".

„България е номер едно в Европейския съюз със своите 32% дял на неформална икономика спрямо БВП. Това заяви на пресконференция проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в България, цитиран от БГНЕС.
"България наред с повечето страни поднесе изненада-вместо да намалява неформалния сектор в условия на криза, той се разраства още повече. Освен това 40% от работещите по света са в неформалната икономика, и има над 20 трилиона долара оборот в този сектор", подчерта още проф. Кръстьо Петков.
От своя страна президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че всички глобални институции разпознават неформалната икономика като заплаха за световния ред.
Според него има нужда от по-ясна дефиниция за това кой кого е в неформалната икономика.
"Трябва да се стъпи върху правата на хората, които са незащитени и нерегламентирани, като най-важното е да се гарантира сигурност на доходите", каза Димитров...
Според президентът на КНСБ са нужни конкретни текстове, които отправят задачи към съответните правителства по темата за неформалната икономика. 
"Трябва да се проследи производствената верига, за да се види откъде идва доставката на продуктите. Когато този, който е най-отдолу печели жълти стотинки е очевидно, че цялата печалба се трансформира нагоре по веригата. Искаме социална защита, достойни доходи и по-видима формална заетост. Неформалната икономика е най-онеправдана от гледна точка на условията на работа, работно време и осигуровки", обобщи Димитров.
Според мнението му увеличението на минималната работна заплата и доходи за осигуряване по сектори вадят на светло доходите на работещите. Пламен Димитров издаде, че Икономическият и социален съвет подготвя становище за формализиране на неформалната икономика на наша почва..." - в. „Труд".

Скандалът около разработката „Червеи" продължава да е сред актуалните теми.

„МВР не знае къде може да е информацията, използвана във връзка с разработката "Червеи", стана ясно от думите на вътрешния министър Веселин Вучков, който заедно със заместниците си се отчете за първите 100 дни управление.
Вучков заяви, че проверката на Инспектората на МВР в дирекция "Сигурност", започната още от служебния министър Йордан Бакалов, продължава с разширен обхват.
Вътрешният министър се обяви за пълно разсекретяване на делото, но в момента то не се намира в МВР, а е веществено доказателство на прокуратурата.
"Нас всички ни интересува какво е станало с информацията", заяви вътрешният министър. Той не искал да въздейства на проверяващите, които все още работят. Досега те са стигнали до двама оперативни работници от дирекция "Сигурност" и техния началник - все още на висок ръководен пост в ДАНС, които имат отношение към "Червеи". В последния си брой в. "Капитал" писа, че е бил начело на "Вътрешна сигурност", а след това е започнал работа в ДАНС...
Премиерът Бойко Борисов пък заяви, че исканията за достъп са били разрешавани от председателя на Софийския градски съд Владимира Янева, нещо, за което намекна и директорът на бюрото за контрол Бойко Рашков. По този повод той беше изслушан и от ВСС.
По думите на Вучков обаче не е редно вниманието да е само към съдиите - т.е. тези, които разрешават, защото отговорността на заявителите (които могат да бъдат МВР, прокуратурата, ДАНС и др.) не е по-малка, смята той..." - в. „Дневник".

„Висшият съдебен съвет (ВСС) излезе с остра декларация срещу изказванията на премиера Бойко Борисов за разработката "Червеи"По повод направените през изминалата седмица публични изявления на министър-председателя на Република България и на парламентарната група на ПП ГЕРБ, съдържащи недопустими "препоръки" относно хода на предстоящо разследване, свързано с разработката "Червеи" и внушаващи политически зависимости на съдебния състав, потвърдил на въззивна инстанция осъдителна присъда срещу бивш министър на вътрешните работи, Висшият съдебен съвет заявява, че подобно поведение грубо нарушава принципа на разделение на властите и несъмнено има за последица уронване авторитета на съдебната власт.
Неведнъж в подобни случаи сме декларирали, че такива изказвания в хода на висящи наказателни производства представляват явна форма на натиск и посегателство не само спрямо независимостта на прокурорите и съдиите, но и по отношение на конституционно установения правов ред в Република България.
Въпросите кои лица да бъдат привлечени към наказателна отговорност, за какви престъпления и каква наказателна репресия да бъде упражнена спрямо тях, са единствено от компетентността на органите на съдебната власт.
В условията на заявена обща държавническа воля и подкрепа за реформи не само в съдебната, но и в законодателната и изпълнителната власти, намираме че общественото насаждане на съмнения в независимостта и безпристрастността на българските магистрати, създава конфронтация между властите и не допринася за ефективния межуинституционален диалог.
Висшият съдебен съвет намира за нужно отново да напомни, че правовата държава и утвърждаването на върховенството на закона са общ ангажимент и отговорност на всички власти в Република България". - в. „24 часа".