Няма излизане от кризата, ако служителите са дали "вътрешна оставка"

От една чувстваща се зле, неудовлетворена, напрегната и недоволна, дала си „вътрешна оставка” от работата, работна сила, не може да очакваме печелившо развитие на бизнеса, което да ни изтегли напред, да ни извади от финансовата дупка. Това каза доц. Бистра Ценова, завеждащ лаборатория „Психология на труда” в Националния център по опазване на общественото здраве.

Доц. Ценова посочи, че не е оправдано това пренебрегване на този фактор, предаде  Фокус.


По думите й, когато перспективата за кариерно развитие е неясна, тогава се достига до състояние на презентизъм на работното място. Най-често това състояние е характерно за системите на здравеопазването, полицията и социалните работници, където заплащането е ниско и липсва мотивация. 

"Стараеш се или не, нищо не зависи от теб, тук действат съвсем други критерии, което все още наблюдаваме твърде често. Тази неизвестност обърква хората, това им пречи да са в хармония със себе си и със света, не виждат смисъла на нещата и как могат да им влияят, което автоматично води до едно отдръпване, „презентеизъм”. Стоя тук и правя толкова, колкото да не бъда сериозно критикуван или евентуално уволнен, но без никакъв вътрешен ангажимент”, обясни доц. Ценова.

„Сигурно и вие сте чували, че на различни места много хора, в различни браншове, казват – това не ме интересува, правя каквото ми възложат и от там-нататък даже да видя, че нещо може да се направи по-добре, не си мърдам пръста. Каквото ми искат, това правя. Това е един от признаците за тази вътрешна оставка и то поради неспазване на психологичния договор между работодателя и работещите”, посочи доц. Ценова. 

Тя обясни, че състоянието на вътрешна оставка е един субективен договор, който се базира на очакванията, че аз, като работя добре, ще имам възможности, ще бъда повишен, ще се развивам, ще бъда възнаграден, ще бъда признат по някакъв начин и това не са само парите и заплащането. 

„Когато установят, че този „договор” виждам, че това не се спазва, няма за какво да се напрягам, правя толкова, колкото да не бъда изхвърлен, и когато си намеря нещо по-подходящо, тази вътрешна оставка става реална оставка”, посочи доц. Ценова. 

По думите й тогава нямаме творчество, няма иновация, нямаме високо качество било в материалното производство, или в сферата на услугите, включително образование и здравеопазване. 

„Това особено се забелязва в социалните професии – там са недостатъчно платени”, посочи тя.