Владимир Путин получи това, което искаше, пише британският в. "Гардиън" по повод поражението на украинските войски при Дебалцево. Киев може да го нарича "планирано отстъпление"Гардиън". Досега Барак Обама и НАТО избягваха военно ангажиране в конфликта, частично поради опитите на германския канцлер Ангела Меркел да посредничи за уреждането му. Но при непрестанните призиви на Киев за западни оръжия и помощи и нестихващия бяс на руските протежета тази сдържаност може да не трае дълго.
Авторът посочва последните предупредителни изявления на държавния секретар Джон Кери, на президента Барак Обама и вицепрезидента Джо Байдън, както и на британския премиер Дейвид Камерън.
Въпреки че САЩ и Великобритания изглежда се готвят за по-голяма конфронтация, европейците все още таят отчаяни надежди, че Дебалцево ще отбележи не фактическия край на примирието, а неговото начало, което да съживи споразумението Минск-2, и се опитват да се концентрират върху следващите стъпки за реализирането му - изтеглянето на тежките оръжия от двете страни и създаването на буферна демилитаризирана зона.
Този подход може да се окаже смел и последователен или глупав и наивен, пише "Гардиън". Путин знае, че страните от ЕС по всякакъв начин ще се стремят да избягват въоръжена конфронтация, а и са разделени по въпроса за по-строги санкции.
Като всички грубияни, той ненавижда слабостта и може би вижда именно това във френско-германските опити да не се прекъсват преговорите. Той може да реши да съхрани придобивките си и да каже "стоп". Може обаче и да се изкуши да се възползва от късмета си и да заграби повече територии.
От своя страна американците (и техните британски подгласници) бързо изчерпват търпението си. Меркел и Оланд, които предлагат само половинчати решения, са в "небрано лозе", както никога досега. Те могат да се окажат единствените двама души, които делят Европа от една по-голяма война, заключава авторът на "Гардиън".
Но фона на тези прогнози много стряскащо звучи предупреждението на британския военен министър Майкъл Фалън, цитиран от друг лондонски вестник - "Дейли телеграф". Според него следващата цел на Путин е дестабилизация на балтийските страни, които са бивши съветски републики, а днес са източен фланг на НАТО. Според Фалън Кремъл ще предприеме там кампания, прибягвайки до прикрити атаки и диверсионни методи, подобни на използваните в Крим, за да изпробва решимостта на НАТО.
Това ще бъде завоалирана кампания чрез инфилтриране на руски агенти, пропаганда, нелегални сили и кибератаки с цел да се провокира етническо напрежение в Естония, Литва и Латвия, където има немалки руски малцинства.
Алиансът трябва да е готов да отблъсне евентуална руска агресия, "каквато и форма да приеме тя", подчерта Фалън, добавяйки, че напрежението между НАТО и Москва вече се повишава.