Клирингова къща за изчистване на междуфирмени задължения предлага БСК

Задлъжнялостта на предприятията продължава да расте, макар и с по-малки темпове. Това показват данните от годишното изследване на задлъжнялостта на предприятията от нефинансовия сектор, което Българската стопанска камара (БСК) прави за 12-та поредна година. Данните показват, че структурните деформации в икономиката все още не са преодолени и задълженията в абсолютен размер продължават да растат.

Резултатите от изследването представиха на пресконференция изпълнителният председател на камарата Божидар Данев и заместникът му Камен Колев, съобщават от БСК.

От Стопанската камара предлагат да бъде изградена клирингова къща за изчистване на междуфирмени задължения (вкл. с възможности за факторинг) с капитал, предоставен от Държавния бюджет, от банките или чрез публично-частно партньорство. Клиринговата къща представлява самостоятелно юридическо лице, което играе ролята на банка за борсовата търговия.

Според бизнеса е необходим улеснен достъп до правосъдие, който може да се постигне чрез преструктуриране на тарифите за правораздаване, нотариални услуги, съдия-изпълнители и други. БСК предлага процедурите по несъстоятелност също да бъдат ускорени, както и да бъдат включени арбитражни клаузи в търговските договори, с финансови застрахователи и публични институции, включително по обществени поръчки.

Подобряване на финансовата дисциплина на държавата и общините, е друго от предложенията на Стопанската камара.

Данните от годишното изследване показват, че до 2013 г. задълженията са нараснали със 104 млрд. лв. или 2.6 пъти. Основната част от този прираст (89 млрд. лв. или 86%) е формиран в периода до 2009 г., т.е. до началото на икономическата криза.

През 2013 г. е била отбелязана дефлация в размер на -1.6%, т.е. реалната задлъжнялост е много по-висока. За единица продукция фирмите получават по-ниска цена, а дългът им расте със съответните лихви, отбелязват експертите.

До 2009 г. задълженията растат средногодишно с 32.5%(29 млрд. лв./г.), а след 2009 г. темпът спада до средногодишни стойности от около 2% (3.7 млрд. лв./г.). В същото време, средногодишният ръст на БВП в периода до 2009 г. е 6.2%, а след 2009 г. е 1.1%. Аналогични са тенденциите и при междуфирмените задължения, които в периода 2009-2013 г. запазват ниво от около 1,5 пъти БВП.

По-голямата част от нефинансовите предприятия са декапитализирани, показват още данните от изследването. Задълженията им в края на 2013 г. са с 53 % по-големи от собствения им капитал и с 50% по-големи от дълготрайните им материални активи.

Спрямо 2010 г. най-голям е ръстът на междуфирмените задължения (12%), следвани от данъчно-осигурителните задължения (3.5%) и към персонала (3%). Задълженията към финансови предприятия нарастват с 0.6 %.

От БСК коментират, че тенденцията на осветляване на икономиката протича бавно и не води до съществено намаление на дела на сивия сектор. Данъчно-осигурителните задължения са с незначителен дял от около 3% в общия размер на задълженията и се задържат на относително постоянно равнище.

Оказва се, че задълженията към персонала също са с незначителен дял в общия размер на задълженията. През 2013 г. те са в размер на 2 млрд. лв., което е едва 1% от всички задължения. Основната част от задълженията (96%) са на предприятията от частния сектор, при това те нарастват с много по-висок темп от тези в обществения сектор. Задълженията на нефинансовите предприятия са 2.6 пъти по-големи от техните вземания, показват още резултатите от изследването.

Към края на 2013 г. държавата, общините и предприятията с преобладаваща държавна и/или общинска собственост имат задължения към фирмите в размер на 760 млн. лв., в т.ч. 553 млн. лв. са държавните задължения и 207 млн. лв. са общинските. Просрочените с над 90 дни вземания от ведомства, държавни и общински предприятия са 277 млн. лв., в т.ч. 108 млн. лв. са държавните задължения и 169 млн. лв. са общинските.

Според експертите от Българската стопанска камара (БСК)факторите с негативно влияние върху задлъжнялостта са неблагоприятната икономическа среда и незначителен ръст на БВП; свиване на инвестициите (над 15.6 % за периода 2009-2013 г.). Други фактори с негативно влияние са високо ниво на необслужване на кредитите, дефлационни процеси, които реално увеличават задлъжнялостта, нарастване на случаите с фактическа неплатежоспособност и броя на фалитите, както и бавните процедури по несъстоятелност.