Само 500 млн. лева от фискалния резерв са свободни, обяви Горанов

8 млрд. евро е максималната сума, която правителството е заложило като нов държавен дълг. В зависимост от нивата на дефицитите през следващите три години обаче тази сума може да бъде по-малка, а страната ни няма да е задължена да заплаща никаква такса „ангажимент" на банките дилъри на искания заем.
Това обясни министърът на финансите Владислав Горанов пред синдикатите и работодателите по време на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Припомняме, още в началото на първата за годината Тристранка от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) поискаха от финансовия министър повече информация за спорния нов дълг от 16 млрд. лева. Видимо подразнен от искането министър Горанов направи компромис и се съгласи да обяснява финансовите разчети за новия заем, като преди това търпеливо изчака държава, синдикати и работодатели да обсъдят останалите точки от дневния си ред. 

Финансовият министър предпочете обаче да започне не с обясняване на параметрите на дълга, а с намерението, че щепродължава да настоява да стане ясно кой и в какво качество стои на масата на тристранния диалог. Именно заради това Горанов се обърна с Колеги, колко от БВП произвеждате, след като сте толкова разтревожени за състоянието на БВП?".

Освен питането си Горанов настоя да прочете част от членовете на работодателската организация, като съзря в списъка браншови организации, за които не е ясно какво носят за икономиката ни.

„Благодаря на министър Горанов, че не изчете пълния списък от 6100 членове на АИКБ. Щеше да отнеме много време", го „захапа" председателят на АИКБ Васил Велев и използва момента да се похвали, че браншовите организации на асоциацията покриват повече от половината икономически дейности в страната.

Все пак обаче министърът на финансите предостави някакви конкретни числа на работодателите и на синдикатите, а именно, че има необходимост от планиране на дълг до 8 млрд. евро, около 6 млрд. евро от тях са за покриване на падежите по други заеми на страната ни за периода от 1 януари 2015-та до 31 януари 2017-та година, а останалите са за покриване на планирания дефицит отново до края на 2017-та година.

От АИКБ обаче поискаха информация за нивото на фискалния резерв, което стана повод и за стряскащи данни от страна на министър Горанов.
„Ние нямаме отговор и обществото няма отговор", мотивира питането си Васил Велев. 

„Вие не представлявате обществото, а вашата организация", му отговори финансист номер 1.
Горанов обаче все пак внимателно прочете редица цифри, от които стана ясно, че във фискалния резерв на страната ни има 7,1 млрд. лева, от които обаче към края на януари месец само 1,1 млрд. лева са неангажирани, а към 19-ти февруари - свободният ресурс е само 500 млн. лева.

От думите на Горанов стана ясно, че във фискалния резерв влизат и 800 млн. лева, които бяха дадени на Първа инвестиционна банка (ПИБ) с цел осигуряване на ликвидна подкрепа. 
„Забранил съм на ПИБ да връща средства на държавата за момента. Те искат да ни върнат парите, аз не искам да ги връщат. Нека да мине време, да се успокоят нещата", разкри още министърът на финансите. 

Видимо подразнен, той призова, който му предлага да не се тегли нов дълг, да му предложи от къде да вземе необходимите пари. 
„От Сребърния фонд ли или от резерва на Българската народна банка (БНБ)"нека да си казваме нещата".

Въпреки тона си финансовият министър успокои работодателите, че „чукат на отворена врата" с призива си за намаляване на дефицитите в държавния бюджет, което от своя страна ще намали и размерът на дълговите емисии.
„Ако не направим емисия, не дължим нищо на банките дилъри", увери министър Горанов и разясни, че ако заради икономии се наложи по-малка емисия по договорения дълг, страната ни няма да плаща т.нар такса „ангажимент".

Твърдо зад искания заем от 16 млрд. лева застана единствено КРИБ. „Познавайки начина на мислене на финансовия министър и предишното управление на ГЕРБ, при така посочените аргументи, от наша страна няма съмнение, че това нещо трябва да се направи", отсече председателят на работодателската организация Кирил Домусчиев и дорипризова колегите си от НСТС да не влизат в дълги дебати по този въпрос, тъй като надали ще променят мисленето на Горанов.

Гласът на синдикатите - КНСБ и „КТ Подкрепа", пък дори не бе чут по време на дебата за искания нов заем за страната ни.

Като за финал на разговора си със синдикати и работодатели финансист номер 1 ги призова винаги да задават конкретни въпроси, за да могат да получават и конкретните отговори.

„Бъдете последователни", ги посъветва още веднъж Горанов и отбеляза, че тази тема е трябвало да представлява интерес за работодателите и през изминалите години.
„Не може да се събира един управителен съвет, да решава, че нещо му се говори в НСТС и започва да се говори", се възмути Горанов с поглед към АИКБ
.