Северните страни се готвят за противодействие на руската заплаха, обяви "Комерсант"

Норвежката министърка на отбраната Ине Марие Ериксен Сьорайде съобщи, че Осло ще реорганизира своите въоръжени сили и мотивира тези планове със стремеж за по-ефективно противодействие на "руската заплаха". Други държави от региона - Швеция и Финландия, решиха да обединят усилия в отбраната и подновиха дискусиите за присъединяване към НАТО, пише Павел Тарасенко в "Комерсант",.

"През първите два месеца от годината бяхме свидетели на повишена активност (на руски военни самолети - тук и нататък в текста бел. на "Комерсант") в сравнение със същия период от миналата година. Виждаме, че полетите са по-продължителни, използват се повече видове самолети, срещат се необичайни модели на поведение", разказа Сьорайде пред британския в. "Гардиън".

Тя призна, че изтребители на руските ВВС не нарушават въздушното пространство на Норвегия - "за разлика от това, което става в балтийския регион". И отбеляза, че Руската федерация отново отваря базите си в Крайния север, където формира "нови бригади и командни структури".

В интервю за Си Ен Ен г-жа Сьорайде се изказа с още по-остър тон и увери, че дори след приключване на украинската криза отношенията между Запада и Русия няма да станат същите, както преди. "Искахме да смятаме Русия за стратегически партньор. Опитвахме се да изтълкуваме събитията в Грузия (войната от 2008 г.) като кривване от пътя (по който днес върви федерацията). Сега обаче руският президент говори за Украйна със същата риторика, каквато използваше навремето по повод на Грузия", със съжаление отбеляза министърката.

По думите й с оглед "нарастващата заплаха откъм Русия" норвежкото министерство на отбраната планира реструктуриране на въоръжените сили. "Трудно бихме разбрали какво може да ни чака в близките месеци. Поради новата ситуация в сферата на сигурността обаче трябва да сме готови оперативно да реагираме на евентуални събития", обясни министърката, според която Норвегия смята да активизира военното си сътрудничество с Естония, Латвия и Литва.

Военно сплотяване тече и сред самите скандинавски държави. Швеция и Финландия заявиха миналата седмица, че разширяват двустранното сътрудничество във военната сфера. "Договорени са редица конкретни проекти. Двете страни не само ще формират съвместно подразделение (до 2023 г. ще бъде образувана единна военноморска целева група), но ще използват съвместно и логистични ресурси. Най-важното е, че става по-вероятно при конфронтация на една от страните с външен противник той да се сблъска едновременно и с финландски, и с шведски сили", обясни за "Комерсант" Магнус Кристиансон, лектор в шведската Военна академия.

Според запитани от вестника експерти кризата в отношенията между Русия и Запада е очевидна, но не и единствена причина за засилване на военното сътрудничество между скандинавските страни. "Целта е да използваме по-рационално и по-ефективно да организираме въоръжените сили. През последните години разходите за тях бяха орязвани. Това превръща търсенето на партньори в необходимост", твърди Магнус Кристиансон.

За "по-тясна координация между съседните страни" заради свиването на бюджетните разходи спомена пред "Комерсант" и Павел Баев, професор от Международния институт за изследвания на мира в Осло. По думите му вече е започнала "сериозна реорганизация" ( на норвежката армия), свързана главно с приключването на международната операция в Афганистан.

Лидери от скандинавски държави акцентират в изявления върху опасността от "руска агресия". На битово равнище обаче отношението към Русия сред норвежците практически не се е променило, казва Павел Баев. След Крим в страната бяха подновени сериозните дискусии за евентуално влизане в НАТО".

Миналото лято шведското правителство реши да издигне отношенията с алианса на по-високо ниво. Подобна инициатива подкрепиха и властите във Финландия, където също се обсъждат активно северноатлантическите перспективи на страната. В сряда премиерът Александер Стуб заяви, че следващият кабинет (който ще се формира след априлските избори за парламент) трябва отново да повдигне въпроса за присъединяване на страната към НАТО. Но външният министър Ерки Туомиоя не подкрепи премиера и обясни, че такава стъпка би вдигнала напрежението по финландските граници.

По данни от февруарско проучване на местния център за икономически проучвания EVA за членство в НАТО се обявяват 26 на сто от финландците, а 43 процента са против.