Емоцията на българите към Русия все още на високо ниво

Емоционалната привързаност на българите към Русия остава висока, въпреки анексирането на Крим и конфликта в Украйна. Това показват резултатите от проведеното по поръчка на Европейския съвет за външна политика проучване на социологическа агенция „Алфа Рисърч" за обществените нагласи по повод на конфликта в Украйна и позицията на България.

Изследването е проведено в периода между 23 февруари и 4 март, като са анкетирани по домовете 1000 пълнолетни граждани от цялата страна, съобщават от агенцията.

Основният извод, който правят социолозите, от проучването е, чебългарите продължават да харесват Русия, но не вярват, че тя може да бъде техен модел за развитие и да им предостави по-надеждни гаранции за просперитет и сигурност от членството в ЕС и НАТО.

Оказва се, че и след събитията от последната една година, 54% са запазили положителното си отношение към Русия непроменено, а други 7% твърдят, че й симпатизират дори повече от преди анексирането на Крим. За 40% действията на Русия в този конфликт пораждат негативно отношение. От тях само 9% заявяват, че са имали негативно отношение към Русия и преди конфликта, а останалите 30 на сто са променили позицията си заради  политиката й към Украйна.

На базата на тези резултати социолозите обобщават, че само за една година Русия е успяла да предизвика в приятелски настроена България четири пъти повече промени в негативна посока (сред 30% от хората), отколкото в позитивна (сред 7%).

Основните социални групи, сред които Русия влошава образа си, са жителите на столицата и най-вече - 18-30-годишните, докатовъзрастните хора над 60 години остават ядрото на подкрепата за руската политика.

Мнозинството от българите подкрепят членството на страната ни в НАТО, макар че традиционно сънародниците ни са сдържани към участието във военни съюзи, отбелязва „Алфа Рисърч".

За 42% от хората участието ни в алианса е важно за сигурността и отбраната на България, срещу 22%, които смятат, че то е вредно за страната. 53% са на мнение, че България трябва да изпълнява всичките си задължения като лоялен член на алианса, 32% - че в зависимост от ситуацията може да не изпълнява някои от тях  и само 14% - че не трябва да ги изпълнява и е по-добре да напусне НАТО.

Българската външна политика по повод на конфликта в Украйна се оценява преобладаващо положително, на фона на подкрепата за членството на България в ЕС и НАТО. Три четвърти (74%) от анкетираните смятат, че България води умерена и балансирана политика, 12% - че е прекалено агресивна и сред „ястребите" в ЕС, а 10%, обратното - че е прекалено предана на Русия и не е лоялен член на ЕС и НАТО.

Предвид дългогодишните разностранни, вкл. икономически връзки между България и Русия, мнозинството от сънародниците ни обаче не подкрепят налагането на нови санкции срещу Русия (61%), срещу (39%) подкрепящи. Това става ясно от резултатите от проучването.

Социолозите са установили, че значението на търговския ни и туристически обмен с Русия, или  просто симпатиите на част от хората към нея, не поставят под съмнение европейския и евроатлантически избор на страната за огромното мнозинство от българските граждани. На хипотетичен референдум за външнополитическото бъдеще на страната 63% биха гласували „За" запазване ориентацията към ЕС и НАТОсрещу 33% - „За" преориентация към Русия и евразийския съюз около нея.

Оказва се, че нагласите практически остават без промяна в сравнение с април миналата година. Проевропейската ориентация и подкрепа за политиката на ЕС преобладава във всички образователни и възрастови групи. Единствените, сред които желанието за външнополитически съюз около Русия доминира, са симпатизантите на БСП, АБВ и „Атака". И в трите електората по около 35%-38% са за участие в ЕС срещу 59%-62% за съюз с Русия. За една година промяна в мнението и числеността на тези групи не е настъпила. Новото е в радикализацията на т.нар. „крайни политическите русофили" (около 6%-8%), които безпрекословно подкрепят политиката на Русия, до степен, че са склонни да й отдадат приоритет пред националните интереси.

Анкетираните виждат силните фигури и лидери, които биха могли да повлияят за позитивния изход от конфликта „Украйна - Русия", в лицето на руския президент Владимир Путин(51%), германския канцлер Ангела Меркел (31%), президента на САЩ Барак Обама (25%). Прави впечатление, че ЕС и неговите лидери се разглеждат като отсъстващи от решаването на конфликта - между 2% и 4% посочват президента на ЕС Доналд Туск, председателя на ЕК - Жан-Клод Юнкер, или върховния представител на ЕС по външна политика Федерика Могерини като способни да повлияят за благоприятен изход от кризата.

Географското местоположение на България, военните конфликти недалеч от северните и южни граници, както и терористичните атаки в различни райони на света през последните месеци, допълнително изострят общественото внимание към този проблем, коментират от „Алфа Рисърч".

Резултатите от проучването сочат, че 75% от хората смятат, че действията на „Ислямска държава" и други терористични групи представляват по-голяма заплаха за мира, отколкото конфликтът „Русия - Украйна". Това  е още едно основание да настояват за участие на България в съюзи и организации, които са способни да гарантират националната й сигурност, заключват социолозите.