Дълбока бедност застрашава 10% от българите

Всеки десети българин е в риск от дълбока бедност. Безработните и неактивните на пазара на труда са сред най-рисковите групи.
Това показва анализ на Института за пазарна икономика на тема "Бедност и рискови групи".

През 2013 г. 1/5 от населението е в риск от бедност, а един на всеки десет е в риск от дълбока бедност. Именно тази група, която сериозно изостава от доходите на средната класа, най-малко се влияе от промените в икономическата среда и на практика е изпаднала в дългосрочна и възпроизвеждаща се бедност.

Сред най-рисковите групи, които са зависими от качеството на образование и процесите на пазара на труда, са безработните и неактивните. На практика всеки втори безработен попада в риск от бедност, а всеки трети - в риск от дълбока бедност.

Заетите или т. нар. "работещите бедни", макар и да са сериозно предизвикателство, са далеч по-малко рискови и в общия случай не са изложени на дълбока бедност - едва един на всеки двадесет работещи е в риск от дълбока бедност. Данните са категорични, че факторът образование е ключов за реализацията на пазара на труда, като пропастта между тези с основно образование и висшистите е огромна.

Проблемите на пенсионната система са от водещо значение за бедността при възрастните хора. Смесването насоциалната и осигурителната системи на практика не позволява да се провежда адекватна политика спрямо най-рисковите групи сред възрастните.
Разликите между мъжете и жените в тази група са много големи, като рисковете пред жените са чувствително по-високи - относителният дял на бедните сред възрастните (над 60 г.) е 20% при мъжете спрямо 30% при жените. С покачването на възрастта този проблем се задълбочава.

Бедността сред децата също е водеща, като немалка част от нея се формира в семейства с един родител или в многодетни семейства, които често имат малцинствен профил. Рискът от бедност при последните е особено висок - 2/3 от домакинствата с три или повече деца са в риск от бедност, а над половината са в дълбока бедност. Тук водещи са проблемите на образователната система и по-конкретно на училищното образование, което не успява да промени съдбата на децата, които живеят в гета.

Регионалните различия оставят своя отпечатък и върху профила на бедността в отделните области. Водещите фактори за бедността по региони са заетостта, делът на висшистите и малцинствените групи.

Когато има икономически растеж, има по-малко бедност, обясни Светла Костадинова от ИПИ. Когато има работещи институции, нивата на бедност са по-ниски, допълни тя. Рискът от бедност при заетите е най-нисък - 7,2%, изтъкна и Петър Ганев.
Около 7 пъти е разликата в риска от бедност между заети и безработни, по думите му. Едва 2% от заетите са в дълбока бедност, стана ясно още от думите на Ганев, докато един на всеки трима безработни е в дълбока бедност, подчерта икономистът. Рискова група са и семействата с три и повече деца.

Най-висока е бедността във Видин, Сливен, Пазарджик, Разград, Търговище, най-ниски са нивата й в София, Перник, Бургас, Русе.