Европрограми у нас - политически инструмент по време на избори

33 хил. души са се възползвали от „Социални помощи към осигуряване на заетост” през 2014 година. До края на февруари тази година 24 хил. души вече влизат в тази програма. А за новия програмен период 2014 – 2020 година по ОП „Развитие на човешките ресурси” са предвидени 2,2 млрд. лева.

 

Във врачанското село Малорад през 2013 година са отделени 432 хил. лева по „Социални помощи към осигуряване на заетост”. 20 души работят, над 100 души получават 42 лева за 14 работни дни по 4 часа на ден и вървят спорове кой какво работи и дали въобще някой работи. Останахме крадците, убийците и балъците, горчиво казва жителка на селото. Там има две кооперации, един магазин и ... това е. Искаме работа, групово казват всички хора. И европрограмите дават живот ден за ден, заявяват хората. А сега, заради новия програмен период, няма дори европрограма – и има стачка в Малорад.

 

Този тип програми бяха създадени, за да не се губят трудови навици, докато нуждаещите се не си намерят нова работа. Но се получи така, че европрограмите от този тип станаха политически инструмент по време на избори, станаха канал за изтичане на пари, посочи финансовият експерт ка КТ Подкрепа Мика Зайкова в сутрешния блок на Нова телевизия. И добави – вместо да се постави за цел при такава програма в определен период от време да се усвои определен набор от умения, дават се пари на ръка, независимо от резултата.

 

По-малко от 20% от парите по тези европрограми се дават за директно създаване на работни места – това е средно ниво за ЕС. В България този процент е 75 на сто и това си е направо купуване на гласове, категоричен е евродепутатът Ангел Джамбазки. Джамбазки даде пример със село Долни Цибър, в което 300 души от общо 1000 са работели по такава програма, „за да подпират метлите и лопатите”.

 

Джамбазки даде и друг пример – река в Смолянско се чисти както от затворници, така и от хора, работещи по европрограма. Затворниците чистят левия бряг и чистят наистина, а другите се подпират, защото знаят, че ще вземат парите независимо от резултата от работата, каза евродепутатът. Друг пример – тримесечен курс за програмисти за хора с основно и начално образование, продължи заместник-председателят на ВМРО.

 

На въпрос дали ЕС знае какво стана, Джамбазки посочи, че на практика не знае. ЕК много често следи документално нещата, затова зададох въпрос в Брюксел дали е ясна статистиката на разходваните пари по този тип програми за заетост и поддържане на трудови навици в България. Зададох въпросът и на отговорните български институции и чакам отговори по Закона за достъп на информация (ЗДОИ, бел. ред. – срокът за отговор е 14 дни), добави Джамбазки.

 

Незабавно трябва да се спрат тези програми – решението е да се стимулират и подпомагат предприемачите, да могат да си намерят хора, да разкриват работни места, добави той. А Мика Зайкова заяви, че след като изтече периодът на програмата, да се види колко от наетите остават за постоянно на работа. Социален мир ще има, когато хората наистина имат работа, подчерта тя.

 

Освен високообразовани хора, на България липсват и хора със средно специално образование. Защото имаме предприемачи в селското стопанство и те нямат кого да наемат да им управлява селскостопанските машини, завърши Джамбазки