Езикът на чуждестранните инвеститори

Има неща в живота, които не се говорят и не се декларират, а се вършат. То е нещо като тайното гласуване - анонимно изразяваш своята собствена преценка и воля.

Въз основа на масовия анонимен вот се сменят правителства и управленски стереотипи, променя се характера и пътя на социално-икономическото развитие.

Чуждестранният инвеститор (ЧИ) си има свой собствен език - езикът на инвестиционната активност. Ако преценката на ЧИ за настоящето и перспективата в страната-приемник е положителна, външният приток на капитали се засилва и обратно. 

То е (и би трябвало да бъде) коректив на вътрешното управление. Всяка страна и всяко управление е доволно и щастливо, когато притокът на капитали е чувствителен и се засилва и всички са нещастни, когато чуждестранните капитали си отиват или не искат да дойдат.

1. Платежeн баланс

В платежния баланс се отразяват всички реални презгранични капиталови потоци. Финансовата сметка на платежния баланс представя презграничното движение на финансови ресурси с инвестиционно предназначение (инвестиции, емисии на външен дълг и др.под.).

На Фигура 1 е отразена динамиката на елементи на платежния баланс за първите четири месеца на всяка година от членството ни в ЕС. Като цяло включването ни към обединеното семейство на европейските страни през 2007 г. повиши чувствително атрактивността на страната за ЧИ.

Не беше необходимо обаче много време за да бъдем посочени с пръст като пример за неподражание - страната с най-висока корупция в ЕС. 

Грантовете от ЕС пресекнаха и заедно с тях се отдръпнаха и ЧИ. От Фигура 1 може да се проследи, че реалните процеси остават непроменени и през текущата година, а дори се задълбочават. 

Финансово-кредитните ни взаимоотношения с ЕС продължават да са открити и ненормализирани, което възспира и връщането на ЧИ.

Краен негативен резултат е цялостното нетно изтичане на валутни ресурси от страната (общ дефицит по платежния баланс). След въвеждането напаричен съвет се наложи модел, при който се фиксираше последователно нетно превишение на притока на чуждестранни валутни ресурси над изтичането им (основно за сметка на значителни ПЧИ), което попълваше международните валутни резерви на страната. През последните две години обаче моделът се пречупи - през 2009 г. общият дефицит на платежния баланс (нетното изтичане на валутни ресурси от страната) достигна 650 млн.EUR, а през първите четири месеца на текущата година той вече е 1080 млн.EUR. Целият този дефицит се финансира от международните валутни резерви на страната.

1. Банкови капитали

В българската банкова система се поддържат депозити на нерезиденти. По същество това са финансови ресурси на чуждестранните собственици на резидентните български търговски банки, които преценяват, че си струва да се увеличават разполагаемите финансови ресурси на притежаваните от тях търговски банки, защото конюнктурата и перспективата е благоприятна. На Фигура 2 може да се проследи, че с членството ни в ЕС притокът на чуждестранни капитали във вид на депозити на нерезиденти чувствително нараства. Максимумът се достига през ноември 2008 г. (почти 19 млрд.BGN) и оттогава нерезидентната депозитна маса плавно намалява. Забелязва се определено задържане на равнището през втората половина на 2009 г., но в началото на текущата година низходящият тренд се възстановява. За първите пет месеца на 2010 г. чуждестранни депозити в размер на 2,3 млрд.BGN са репатрирани от страната.

2. Котировки на глобалните ни облигации

Нашите глобални облигации, емитирани през 2002 г., са с висок фиксиран лихвен купон, поради което котировките им в нормални времена са относително високи. Интересът на чуждестранния инвеститор към тях се срина катастрофално в края на 2008 г. и началото на 2009 г. (Фигура 3). След това настъпи период на постепенно възстановяване, но началото на текущата 2010 г. отново може да се определи като неблагоприятно. В рамките на два месеца курс "купува" на USD-облигациите спадна от повече от 118 (март) на под 112 (май). Същевременно доходността остана относително висока, като надмина всички страни от наблюдаваната от БНБ група (Фигура 4), т.е. рисковата премия се превърна в доминантна.

Заключение

Приведеният преглед показва, че имаме проблеми с привличането на ЧИ и по-общо - с отношението на ЧИ към състоянието в страната. Тези проблеми се задълбочават. Задача на макроикономическото управление на страната е да предприеме необходимите мерки за своевременното възвръщане на доверието на ЧИ в страната, без помощта на които възстановяването на икономическата активност е немислимо. Твърде много и продължително се забавя например нормализирането на финансово-кредитните ни взаимоотношения с ЕС, които са ключов фактор за преодоляване на кризисните затруднения. Недоглеждането на всякакви възможни негативни последстваия е недопустимо, а закъснелите решения винаги мултиплицират болката.