Случайното име на един национален музей

Арх. Янко Апостолов е главният проектант на разширения музеен комплекс. 

От миналия ноември се дискутира за името на новия музеен комплекс,източно на площад "Св. Алекстандър Невски", чийто първи етап ще бъде открит на 24 май тази година. Дискусията не е на тема какво е най-подходящото име за водещата художествена институция, а по-скоро как да се внуши на обществото, че случайното име "Квадрат 500" ще даде еднозначна идентичност на музея,съдържащ най-ценните национални колекции и същевременно ще извади от ежедневна употреба крайно ироничното име "Български Лувър". 

Няма как да се случи! Името "Квадрат 500" само по себе си е недоразумение на неправилно прочетено съкращение от кадастралния план на София – "Кв. 500", означаващо всъщност"Квартал 500". Всеки парцел има подобен номер - и президентството, и Народното събрание, и самият патриаршески храм, но за щастие никой не използва градоустройствената им номерация вместо истинските им знаконосещи имена.

Стратегията да се замени едно недоразумение с друго не с стратегия!

Но уви, неподходящото име се тиражира многократно и то без каквато и да е интелектуална обосновка, освен че гражданите предимно така идентифицирали сградите между паметника на Левски, площад "Св. Ал. Невски" и Художествената академия. Учуден съм! Следващия път, когато се намирате на жълтите павета, моля попитайте случаен минувач, къде се намира Кв. 500 и се пригответе за дълго пътешествие към индустриалните покрайнини на столицата.

Истината е, че лансираното име е необоснован, но претендиращ за артистичност жест. Комплексът бил квадратен. Всъщност не е и няма да бъде, дори и ако се случи невероятното - да го завършат както е проектиран. Другият аргумент бил, че така звучало добре и най-вече, че много известни музеи по света имали кратки и ясни имена: Прадо, Уфици, Етмитажа и т. н. С последното няма как да не съм съгласен, но зад тези имена има конкретни истории, вкоренени в съзнанието на респективните градове и нации. На мен, както и на голяма част от мислещите българи с чувство за история, Квадрат 500 не говори абсолютно нищо. Напротив, намирам опитa за разводняване на съдържанието на едно от най-значимите места в историческия център на столицата и картата на националната ни идентичност за обиден. 

Да не говорим за обезличаващия ефект, който подобно име би имало върху самите художествени колекции, трупани с години във фондовете на Национална художествена галерия(НХГ) и Национална галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ). Колекциите са богати и несъмнено важни за малката ни нация - част от емоционалния ни отпечатък, част от нашата духовност: от средновековните икони в криптата на храм-паметника и възрожденската живопис на Захари Зограф до по-съвременните Далчев, Николов и Майстора.

Какъв Квадрат 500?! Национална галерия!

Емблематични са Националната галерия в Лондон, Националната художествена галерия във Вашингтон, Старата и Новата национална галерия в Берлин и много, много други. Да не говорим, че на повечето европейски езици иметонационална галерия е лесно разпознаваемо и следователно знаково. 

От друга страна Прадо, Уфици и Ермитажа също звучат еднакво на всички езици, но Квадрат 500 няма шанс. Краткото сравнение красноречиво показва обречеността му на провал, особено имайки предвид, че числото е повече от половината име:

Квадрат петстотин 

Square five hundred 

Carré cinq cents 

Quadrat fünfhundert 

За сравнение:

Национална галерия

National Gallery

Galerie Nationale

Nationalgalerie

... няма нужда от пояснение.

В началото на годината имаше обществено допитване чрез сайта на Министерството на културата за избор на подходящо име и по неофициални данни предварителните резултати показват, че името "Квадрат 500" е предпочитано от гражданите. Странен изблик на популизъм от страна на министерството – крайно несъвместим с висшите цели на културата - или просто грешен отговор на погрешно зададен въпрос.

Ако министърът на културата г-н Рашидов, чиято енергия и желание да се върши работа уважавам (и от когото, нека нямаме илюзията, всъщност зависи изборът на име) иска да остане в историята с нещо значимо, нека не мисли за колосалното начинание [истинска национална галерия] като лична, а по-скоро обща мисия, споделена от множеството специалисти, които сме работили и продължаваме да работим върху музея. Тематиката е сложна, многостранна, безкрайно интересна и най-вече извън обхвата на отделен човек, дори и той да е министър на културата. 

Фасадата на музейния комплекс, гледана от пл. "Св. Ал. Невски" (арх. Никола Николов, 1985г.)

[Авторът]