С гласовете на ГЕРБ, ДПС, Патриотичния фронт и БДЦ, а за някои текстове и от БСП, и с откровени признания на депутати, че целта на промените е извънредна - да се реши проблемът КТБ, правната комисия прие в спешен порядък промените в Наказателно-процесуалния (НПК) и в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), за които съобщи в петък премиерът Борисов. С тях се дава правото на прокуратурата да се намесва в икономическия живот на страната.
От Реформаторския блок гласуваха против и въздържал се един (Димитър Делчев - ДБГ), а от БСП гласуваха шарено, като за някои текстове се въздържаха, други подкрепяха.
Промените в НПК с въвеждането на нов член 203 "а" дават право на главния прокурор да спира в изключителни случаи финансови операции или сделки за срок от 48 часа без съдебна санкция. Предвижда се също органите на досъдебното производство "да вземат необходимите мерки за предотвратяване на умишлено престъпление или друго общоопасно действие, както и временно да изземват средствата, с които би могло да се извърши престъплението".
Промените в ГПК пък оправомощават прокуратурата да атакува пред съда всеки акт, "засягащ имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона, макар и да не е участвал в производството, в което актът е постановен".
Неизяснени критерии и понятия, опасения от субективизъм - този проблем бе признат и от подкрепящите промените
Тази промяна в ГПК означава прокурорът да може да се намеси, ако двама души се съдят примерно за невърнат дълг от единия на другия, ако прецени, че частният спор на двамата засяга "законни интереси на държавата (...) или на граждани", обясниха юристи смисъла на текста.
Не е дадена дефиниция на нито едно от употребените понятия - този проблем отне голяма част от времето на дебатите. "Особената закрила на закона" е съществувало в стария ГПК и там е било уточнено, но впоследствие текстът е премахнат, а сега, въвеждайки го отново, законотворците не го дефинират.
Що се отнася до разпоредбата в НПК за предотвратявяне на престъпрления, за което прокуратурата "да може да изземва средствата, с които то би могло да се извърши", тя е силно уязвима, тъй като предотвратяването на престъпленията е в компетенциите на изпълнителната власт, а органите на досъдебното производство (прокуратурата) действат процесуално само при извършено престъпление, обясни адвокат Емилия Недева. Тя участва в обсъждането на проекта от името на Висшия адвокатски съвет.
По време на многочасовите дебати депутатите едновременно признаваха, че промените са спорни, но заявяваха че са наложителни.
Кирил Калфин (ГЕРБ) напомни, че е добре да се формулират изчерпателно критериите за "изключителен случай", за да няма "изключителен субективизъм".
Петър Славов (РБ) каза, че държавата и сега може да защитава интереса си чрез министъра на финансите, който може да завежда искове, затова от РБ ще предложат изменения в тази посока. "Надяваме се да ви убедим тук да не намесваме прокуратурата, защото за нас това е връщане в друга епоха", мотивира се той и призова да се предвиди съдебен контрол и по отношение на главния прокурор по спирането на финансови операции и сделки.
Четин Казак (ДПС) направо призна: "Единственият мотив да подкрепя тези предложения е политическото решение на ДПС да се защити държавният интерес по отношение на КТБ. На ДПС ни омръзна да опровергаваме клюки и инсинуации, че имаме нещо общо с фалита на банката." Но и той заключи, че текстовете "трябва да бъдат дооформени".
Сред хаоса от взаимнопротиворечащи съждения и заключения
се открои изказването на Явор Нотев (Атака), което видимо беше насочено към Четин Казак: "Досега беше неясно, сега става страшно. Вие ще си решите партийния проблем. Но давате ли си сметка, че приемането на закон ад хок, за да реши конкретен казус, ще повлияе на съдебен процес, който вече е в ход?", каза Нотев и напомни, че прокуратурата е разполагала с достатъчно сериозен инструментариум, за да се намеси по КТБ. "Но сега излиза, че имало вовдодел – само който подкрепи законопроекта е за цялата истина за КТБ, така ли - малко срамно ще е", обобщи Нотев.
Председателят на Правната комисия Данаил Кирилов се съгласи, че с някои понятия в новите разпоредби "действително се дава възможност да се тълкува широко, но не и субективно".
Все пак, допълни той, отворена е вратата за предложения и дефиниции след първото четене.