С плана "Юнкер" трябва да настигнем САЩ, обяви еврокомисар Катайнен в София

Заместник-председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен представи в България плана „Юнкер".

Ние минахме през едно много трудно икономическо време, свързано с големи затруднения за публичните финанси. Изходът е, че ние останахме с недостиг на инвестиции и текущото им ниво е около 15% под средното за Европа, очерта настоящото състояние на Стария континент Катайнен.

Той сподели надеждата си с 315 милиарда евро, заложени в плана, да се подобри дълготрайно потенциалът за икономическо развитие.

Налага се да се концентрираме върху инвестициите, да ги насърчаваме. Искаме да избегнем момента, в който държавите членки на Европейския съюз ще харчат парите на данъкоплатците за повече инвестиции. В Европа липсва ликвидност, частните пари не отиват в реалната икономика, смята Катайнен.

Според него в много индустриални области обстоятелствата не са достатъчно добри, страните нямат достатъчно външна конкуренция, за да засилят вътрешната си конкурентоспособност.

Ние не увеличихме публичния дълг, направихме предложения, които да мобилизират частните пари. Планът „Юнкер" се състои от три части, първата е Европейският фонд за инвестиции, после са поредицата от инфраструктурни проекти, в които парите от публичния и частния сектор могат да отидат за поредица от проекти, с които инвестициите ще навлязат в сектора, разясни Катайнен.

Според заместник-председателя на ЕК най-важната част на плана е задълбочаването и разширяването на вътрешния пазар.

Предоставянето на услуги от други страни среща затруднения, това трябва да е възможно най-напред със страните съседки на всяка държава. За малките и средни предприятия в Европа вътрешният пазар на САЩ е отличен и ЕК ще предложиконкретни неща как да хармонизираме европейския цифров единен пазар, за да може потребителите да купуват услуги от други пазари и да се създадат условия за предприемачите, увери Катайнен.

Между отделните членки съществуват бариери и това затруднява инвестициите, притеснен е еврокомисарят, като изтъкна, че в някои отношения Европа изостава от САЩ.

Именно за да се промени това, планът „Юнкер" въвеждапредложения за създаване на по-добре конкуриращ пазар, но, за да се стигне до него, в някои страни още има нужда от подобряване на вътрешното законодателство.

Укрепването на вътрешния пазар е приоритет, там влиза и наборът от мерки за прозрачност. Няма да се отдават заеми за инвестиции, които са само в публичния сектор. Ще се инвестира в проекти с по-висок риск, обясни същността на плана Катайнен. Той бе категоричен, че ще се предоставят банкови заеми на малките и средни предприятия, когато страдат от ниска капитализация.

Ще се концентрираме върху публично-частни, съвместни инфраструктурни проекти, които са по-рискови от онова, което може да поеме един частен инвеститор - тук идва идеята да се мобилизират частните пари, като се използват публични ресурси. Искаме да сме сигурни, че публичните пари няма да изтласкат частните средства, затова предоставяме елемент за поделяне на риска, обяви заместник-председателят на ЕК.

Той не пропусна да подчертае важността в това да има нулева толерантност към корупцията. По думите на Катайнен хората, които планират да инвестират стотици милиони евро в проекти, трябва да са сигурни в безпристрастността на съда, в институциите.

Зад виждането на Катайнен, че са нужни структурни реформи, за да се укрепи доверието на инвеститорите, застана и българското правителство.

Вицепремиерът Меглена Кунева намери за успокоително от политическа гледна точка в плана „Юнкер", че той върви към едно общество на включването, към пряка икономическа демокрация. В него няма заобикаляне и минаване през много и различни административни стъпала. Трябва да събудим частния бизнес в Европа и той да се чувства добре дошъл в големите планове на обществото, убедена е Кунева.

У нас има лека алергия по отношение на говоренето, дискусията къде отиват парите, как се харчат, а тя е от огромно значение, смята пък вицепремиерът, отговарящ за европарите, Томислав Дончев.

Според него управляващите имат сложната задача във времена, когато в икономиката няма достатъчно пари, как навън да бъдат изкарани повече пари. С едно евро похарчени европейски пари е важно колко евро успяваме да раздвижим в частния сектор, разясни Дончев. Той пожела оптимизъм и малко повечевяра в българските и европейските инвестиции.

За стимулирането на малките и средните предприятия у нас се обяви и икономическият министър Божидар Лукарски.

Той пресметна, че те са 90,8% от всички предприятия в страната и осигуряват работа на 1,3 милиона българи, като произвеждат голяма част от добавената стойност у нас.

Министърът обяви и че ние сме с най-нисък дял на високотехнологични предприятия в сравнение с други девет страни от Източна Европа - едва 0,1%.

Отнасяйки се към плана „Юнкер", Лукарски очерта и трите приоритетни негови оси що се отнася за България - подкрепа за иновации в предприятията, подобряване на производствения им капацитет и енергийна ефективност на предприятията. Минималните размери на безвъзмездните помощи, които малките и средни предприятия могат да получат, ще варират от 50 000 до 1 500 000 лева.