Управляващите са за съдебна реформа; 25% от младите нито работят нито учат

Заявките на управляващите за съдебна  реформа са водеща тема за вестниците в четвъртък.

„Правителството предлага промени в конституцията в частта ѝ за съдебната власт, обяви премиерът Бойко Борисов на съвместна пресконференция с правосъдния си министър Христо Иванов.
Предложението знаково бе оповестено в Деня на конституцията - 16 април.
Промените ще са основно за дейността на Висшия съдебен съвет. Той ще бъде разделен на две камари - съдийска и прокурорска, като мандатът му ще бъде съкратен от сегашните 5 години на 3 или 4, обясни Борисов.
Така премиерът подкрепи правосъдния си министър Христо Иванов, който лансира тази концепция. Преди великденските празници депутати от ГЕРБ начело със зам.-шефа на партията Цветан Цветанов предложиха промяна само на Закона за съдебната власт, което бе тълкувано като бламиране на Иванов..." - в. „24 часа".

„Премиерът Бойко Борисов неочаквано подкрепи правосъдния министър Христо Иванов и отвори фронт за промени в конституцията и предсрочно прекратяване на мандата на действащия Висш съдебен съвет (ВСС), който изтича през октомври 2017 г. Ако не се промени основният закон, реформата на съдебната система ще е само имитация, обясни Борисов след среща със зам.-председателя на Европейската комисия Юрки Катайнен. И допълни, че от сегашния ВСС има какво да се желае. Досега въпреки желанието на Христо Иванов за ремонт на основния закон темата не бе на дневен ред. От приемането й през 1991 г. конституцията е променяна 5 пъти, повечето в частта за съдебната власт, без видим ефект.
След великденската ваканция на депутатите започват политически консултации за подкрепа на предвижданите от управляващите промени. За тях ще се търси одобрение и от политическите сили, които са извън коалиционното правителство. За да се случат промените, управляващите трябва да си осигурят поне 180 депутатски гласа. Има и вариант корекциите да станат със 160 гласа, но тогава процедурата е много по-дълга. Освен това правителството трябва да се съобрази и с две решения на Конституционния съд, които изискват Велико народно събрание за каквито и да е сериозни изменения в съдебната власт. Независим съд и по-ефективна прокуратура са непосредствените цели на реформите, както и премахване на мониторинга от ЕК, обясни правосъдният министър. Промените вече са обсъдени с главния прокурор Сотир Цацаров и с шефовете на двете върховни съдилища Лозан Панов и Георги Колев. Очакванията на правителството са промените да бъдат гласувани до началото на лятната ваканция.
От разясненията на Борисов и Иванов се разбра, че конституцията ще се пипа само в частта за съдебната власт. Сред предвижданите поправки е разделянето на ВСС на две колегии - съдийска и прокурорска. Всяка от тях ще решава поотделно кадровите въпроси на съответната гилдия. Ще заседават пленарно, когато има бюджетни и други теми, засягащи цялата съдебна власт. Броят на избираемите членове на съвета няма да се променя и ще остане 22 - 11 ще се посочват от съдиите и прокурорите и 11 - от парламента. В прокурорската камара обаче ще влизат повече членове, избрани от парламента - 6, срещу 5 за съдийската..." - в. „Сега".

„Трябва да намерим консенсус с всички политически партии в парламента, за да има правилни решения за съдебната система. Трябва да има промени в Конституцията.
Това обяви премиерът Бойко Борисов в Гранитната зала на Министерския съвет...
Според Борисов консенсус е абсолютно възможен.
"На първо място - промени в сега действащия ВСС - не е достатъчно ефективен. Този ВСС трябва да бъде преизбран в две колегии - на съдиите, да е доминиран от съдии, избрани от съдии и да има прокурорска камара. Ще се конструира нов ВСС и ще се отговори на обществените очаквания", заяви още Борисов.
"Тази реформа не изчерпва съдебната реформа, нека няма такива спекулации", заяви Христо Иванов. Той допълни, че разделянето на ВСС трябва да се постигне с конституционна реформа, за да се гарантира структурната независимост на съда..." - в. „Дневник".

„Без промени в Конституцията всяка съдебна реформа ще е половинчата. Хората очакват да има бързи съдебни процеси и да има справедливост.
Това каза премиерът Бойко Борисов на брифинг в Министерски съвет с участието на вицепремиера Румяна Бъчварова и правосъдния министър Христо Иванов...
Премиерът заяви, че сега действащият Висш съдебен съвет /ВСС/ е недостатъчно ефективен, затова партиите, подкрепящи правителството искат неговото реорганизиране и ще търсят подкрепа от останалите партии в Народното събрание.
Преди няколко седмици от ГЕРБ и АБВ внесоха свои законопроекти, които предвиждат разделяне на ВСС, но без необходимост от конституционния изменения.
Предложенията на ГЕРБ и АБВ обаче не устройват премиера, призна самият той. "Не са това, което ние като правителство искаме. Те са козметични и малки", обяви той. Как да обясня на хората, че този ВСС ще работи още две години, а ние през това време правим реформи, попита Борисов.
"Надявам се ГЕРБ, когато чуят, че имат решение на правителството си, съответно да оттеглят своят законопроект за промени в Закона за съдебната власт", заяви Борисов...
Целта е да направим на конституционно ниво разделянето на ВСС, обясни от своя страна Христо Иванов. Целта на това разделение е най-сетне да гарантираме структурната независимост на съда, по отношение влияние на политиците и от страна на прокуратурата, обясни той. За първи път създавайки прокурорско-следствена колегия създаваме публичен орган за взимане на решения по най-важните въпроси на прокуратурата..." - в. „Преса".

„Съдебната реформа, около която се обедини управляващото мнозинство, няма как да стане без свикването на Велико Народно събрание. Това заяви бившият конституционен съдия Георги Марков в предаването „Лице в лице" по bTV. „Само ВНС, както знаят и децата, могат да извършват промени във формата на държавно управление", каза Марков.
По-рано днес правосъдният министър Христо Иванов и премиерът Бойко Борисов обявиха промени в съдебната система, които изискват конституционни промени.
Марков обоснова твърдението си с решение от 10 април 2003 г. на Конституционния съд. То тълкува разпоредбите от Конституцията в частта й "промени във формата на държавно устройство и на държавно управление". Според него в това понятие влизат и „органите на съдебната власт (Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, следствие и Висш съдебен съвет), тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им".
„С това решение на КС се казва - нищо не може радикално да се направи в съдебната власт - необходимо е ВНС", разтълкува Марков. Той припомни, че това решение беше провокирано от „големите напъни за съдебна реформа" на НДСВ, които предизвикаха спорове след предложението за увеличаване на властта на ресорния министър.
Той уточни, че КС няма как да се произнесе по този въпрос, тъй като вече е тълкувал нормата.
По думите му, когато партиите се съберат в парламента и започнат дискусия, трябва да си отговорят на въпроса - готови ли сме да свикаме ВНС." - в. „Труд".

Планът „Юнкер" за инвестициите в ЕС и  процесите в Югоизточна Европа също са след широко отразените теми във всекидневниците.

„Инвестиционният план за Европа е шанс и за страните от Югоизточна Европа, тъй като само по-добре свързани ще можем да привличаме повече инвестиции. Това заяви президентът Росен Плевнелиев по време на срещата си с вицепрезидента на Европейската комисия и комисар по въпросите на работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността Юрки Катайнен, съобщиха от пресцентъра на президентството.
Планът на ЕС за стратегически инвестиции предвижда да бъдат отключени публични и частни инвестиции в реалната икономика на Съюза на стойност поне 315 млрд. евро за периода 2015-2017 година.
"България се стреми да бъде двигател на интеграционните процеси в Югоизточна Европа и да покаже, че европейските инструменти работят", подчерта държавният... 
Президентът допълни, че България притежава много силен потенциал в стратегически направления като енергийната ефективност, енергийната диверсификация, публично-частните партньорства и развитието на start-up културата в региона..." - в. „Стандарт".

„По думите на президента планът "Юнкер" е навременна и стратегически важна инициатива. България притежава силен потенциал в стратегически направления като енергийната ефективност, енергийната диверсификация, публично-частните партньорства и развитието на стартиращите бизнес инициативи, убеден е Плевнелиев.
Плевнелиев отнесе значението на плана "Юнкер" на регионално ниво и заяви, че държавите - членки на ЕС, на Балканите разбират, че е необходим наднационален подход и самостоятелно страните не са способни да привличат стратегически инвестиции.
"Трябва да работим заедно като регион", категоричен е президентът..." - в. „Дневник".

„Зам.-шефът на ЕК: В Европа липсват инвестиции
Не ни достигат инвестиции, поради което не можем да очакваме добро икономическо развитие в бъдеще. В Европа липсва ликвидност и се налага да насърчаваме инвестициите.
С тези думи заместник-председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен представи идеята на Инвестиционния план за Европа, или т.нар. "План Юнкер" на конференция в Дома на Европа в София, предаде БГНЕС.
"Минахме през много трудно икономическо време за нас, от което останахме с недостиг на инвестиции", отчете Катайнен. Частните пари не отиват в разумни инвестиции в реалната икономика, добави той.
Планът Юнкер се състои от 3 части, обясни зам.-председателят на Европейската комисия. Първата част е Европейският фонд за стратегически инвестиции, втората - поредица от прозрачни проекти, а третата и най-важна според Катайнен част е задълбочаването и разширяването на вътрешния пазар.
"Много е трудно да се намерят добре структурирани проекти, които са надеждни, за това ни трябва такава поредица от прозрачни проекти, за да могат частните инвеститори да изберат къде искат да инвестират", обясни Катайнен. По отношение на вътрешния пазар, той посочи, че има области, където той не е синхронизиран. За пример той даде цифровия свят, енергийния и банковия сектор.
"За малките и средните предприятия в Европа вътрешният пазар на САЩ е един отличен пазар. Моите колеги ще предложат конкретни неща относно това как да синхронизираме европейския цифров единен пазар, за да могат нашите потребители да купуват услуги от други страни", каза Катайнен. По отношение на енергийния сектор той отчете, че липсват интерконекторни връзки.
За банковия сектор, Юрки Катайнен коментира, че в много случаи банките не осигуряват рисков капитал. "Ние изоставаме от ситуацията в САЩ в това отношение. Много пъти сте чували историята за много надеждни новозапочващи фирми, които предпочитат да изнесат капиталите си навън, където има по-добър рисков пазар. Трябва да създадем по-добре функциониращ капиталов пазар", настоя той.
Катайнен обясни, че съществува един нов фонд, който е част от Европейската инвестиционна банка, който ще допълни това, което Европейската централна банка прави в момента и ще привлече инвестиции от частния сектор, но няма да отдава заеми за инвестиции, които са изцяло само в публичния сектор. "Ще се инвестира в проекти с по-висок риск.
Основните моменти са да се предоставят банкови заеми на малки и средни предприятия, когато те имат нужда и страдат от ниска капитализация. Искаме да разгледаме фалитите на пазара, тъй като съществува голяма задлъжнялост върху самите малки и средни предприятия", каза зам.-председателят на ЕК.
Друг аспект, върху който ще се съсредоточи "Планът Юнкер" са инфраструктурни проекти..." - в. „Сега".

„Енергийната сигурност е важен акценти в нашата работа, защото тя е част от националната сигурност и икономическата стабилност в страната.
Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на среща на високо равнище в рамките на работната група за стратегически диалог със САЩ. За срещата в София пристигна Мелани Кендердайн - директор на Службата за енергийна политика и системен анализ към Департамента по енергетика на САЩ и съветник на секретаря по енергетика.
Кендердайн бе посрещната в Министерството на енергетиката от Петкова и заместниците й Антон Павлов и Николай Николов. В разговорите участваха също посланикът на САЩ в България Марси Рийс, изпълнителният директор на БЕХ ЕАД Жаклен Коен, както и директорите на няколко държавни енергийни дружества.
Петкова представи пред участниците в дискусията основните стъпки на българското правителство за гарантиране на енергийната сигурност в страната - работата по изграждане на интерконекторните връзки със съседните държави, както и стартиралият конкурс за търсене и проучване на нефт и природен газ в блоковете "Силистар" и "Терес" в Черно море. 
"Работим активно по изграждане на междусистемните връзки със съседните държави, като акцентираме особено на тази с Гърция, защото тя ще осигури диверсификация не само на маршрутите, но и на източниците на природен газ за нашата страна", подчерта министър Петкова. Тя запозна американските партньори с намерението на 29 май да бъде подписано окончателно инвестиционно решение по проекта.
По думите на Петкова връзката с Румъния трябва да бъде готова до края на тази година. "В ход са и дейностите по предпроектното проучване на интерконектора със Сърбия и очакваме нашите партньори да осигурят финансиране за изграждането на частта на тяхна територия", подчерта министър Петкова. Тя допълни, че предпроектното проучване на интерконектора Турция - България е готово и предоставено на турската страна... 
"Разбираме важността на енергийната сигурност за вашата страна и за Европейския съюз и работим активно за подкрепа на този приоритет", подчерта Мелани Кендердайн. Тя представи пред участниците в дискусията аналитична разработка на Департамента по енергетика за планиране на стратегическите стъпки за осигуряване на повече енергийна сигурност в бъдеще. Докладът, чиято времева перспектива е до 2022-2023 г., поставя акцент върху преноса, съхранението и разпределението на енергия..." - в. „Преса".

Вестниците съобщават също, че процентът на неграмотните ученици е тревожно висок, което създава сериозни проблеми за бъдещата им реализация на пазара на труда .

„25% от младите хора нито работят, нито учат, а 40% от учениците ни са функционално неграмотни, т.е. не разбират това, което четат. Стряскащата статистика бе изнесена на форум "Българско образование 2030", организиран от евродепутат Ева Паунова и организацията "Заедно в час".
Около половината от безработните не биха могли да си намерят работа, даже и да работи икономиката, защото са или не достатъчно мотивирани, или не добре образовани, заяви пък вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин..." - в. „Стандарт".

„40% от 15 и 16-годишните ученици в България са функционално неграмотни и трудно разбират смисъла на текста, който четат. Младежите трудно могат да приложат наученото в реални житейски ситуации. В Европа процентът е 20%, а стремежът е да спадне до 10% до 2020 година.
Няма ясна визия как ще променим тази реалност, а е очевидно, че сме на опашката на тази класация, коментира Евгения Пеева, изпълнителен директор на "Заедно в час", пред БНР. Пеева представи инициативата "Образование в България 2030".
По думите й, тя е различна с това, че за пръв път завява, че организации от различни сектори - публичен, бизнес, неправителствен, медиен - застават на една маса и определят обща визия за това как трябва да изглежда образованието за младите хора в България през 21-ви век.
Пеева си представя система, в която всяко дете, без значение от произхода и средата му, посещава училище, което му осигурява шанс да се реализира успешно в икономиката и обществото както на България, така и в световен мащаб. След 15 години голяма част от населението ще е в пенсионна възраст и все по-малка част ще е работоспособна. В същото време населението ще се представлява от различни етноси, каза тя..." - в. „Труд".

В. „24 часа" отделя място на 90-годишнината  от атентата в катедралата „Св. Неделя" - една от най.-мрачните страници в новата ни история:
„Загива цветът на българската армия - военният елит и интелигенция. Атентатът е извършен на Велики четвъртък преди Великден по време на опелото на ген. Константин Георгиев, който е прострелян смъртоносно на 14 април в градинката пред храма „Св. Седмочисленици" след покушение, организирано от военната организация на БКП.
О. з. генерал Константин Георгиев е депутат от Демократичния сговор. На опелото му се стича военния и управленски елит на страната. По време на атентата загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца.
При атентата в църквата „Св. Неделя", организиран и извършен от леви терористи, загива част от елита на Българската армия, изнесъл войните от 1912- 1913 г. и 1915-1918 г.
Генерал от пехотата Стефан Михайлов Нерезов. Роден на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.), след което завършва Военната академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник на Оперативния отдел в Щаба на Действащата армия, а през Междусъюзническата война (1913 г.) - Началник-щаб на Действащата армия. През Първата световна война командва 9-та пехотна Плевенска дивизия, която води боеве на Косово поле и на Дойранския фронт. В края на Първата световна война е командващ Първа отделна армия на Вардаро-дойранския фронт. От 1920 г. до 1921 г. е Началник-щаб на Българската армия. През 1921 г. е пенсиониран с чин генерал от пехотата. Кавалер на ордена „За храброст".
Генерал - лейтенант Калин Георгиев Найденов. Роден в Широка лъка. През 1885 г. завършва Военното училище в София и през 1891 г. Артилерийска военна академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е Помощник-началник на артилерията в Щаба на Действащата армия. Има изключителен принос за широкото използване на артилерията във войната. Инспектор на артилерията (1913-1915 г.), генерал-майор (1914 г.). От 21.09.1915 г. до 21 .06.1918 г. е министър на войната. След войната е професор във Военното училище. Кавалер на ордена „За храброст".
Генерал- лейтенант Кръстьо Златарев. Роден на 23 февруари 1864 г. в Охрид. Завършва Военното училище през 1884 г. Участва в Сръбско-българската война като командир на рота. По време на Балканската война командва 29-ти пехотен Ямболски полк в сраженията при Лозенград, Чаталджа и Одрин. През 1913 г. се сражава срещу сърбите в района на Злетовска река, Щип и Брегалница. По време на Първата световна война организира и командва 11-та пехотна Македонска дивизия. Кавалер на ордена „За храброст".
Генерал- майор Григор Георгиев Кюркчиев. Роден на 24 октомври 1864 г. в Прилеп. През 1885 г. завършва Военното училище в София . Взема участие в Сръбско-българската (1885 г.), в Балканската и Междусъюзническата войни (1913 г.). През Първата световна война като командир на 2-ра бригада от 11-а пехотна Македонска дивизия на 1 ноември 1915 г. е ранен в боя при Долно Чичено и кракът му е ампутиран. След оздравяването си се връща в частта си и я командва до края на войната. Кавалер на ордена „За храброст".
Генерал-майор Иван Великов Стойков. - освободителят на Охрид. Роден в село Гайтанино, Неврокопско. През 1887 г. завършва Военното училище в София и Военна академия в Торино, Италия. Служи в конницата. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на 9-та пехотна Плевенска дивизия. През Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на Първа конна бригада и воюва при Трън и Прищина. От ноември 1915 г. е командир на Конната дивизия, която освобождава Охрид. От май 1916 г. командва новосформираната Втора конна дивизия. Началник на Девета дивизионна област (1917 г.). Кавалер на ордена „За храброст".
Генерал-майор Стоян Петков Пушкаров. Роден на 1 март 1866 г. в Пирдоп. През 1887 г. завършва Военното училище в София и служи в артилерията. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 4-ти Артилерийски полк, с който воюва на Тракийски фронт. По време на I световна война (1915-1918 г.) е командир на 7-ма Артилерийска бригада, по-късно е началник на артилерията на Втора армия, която воюва на Македонки фронт. Кавалер на ордена „За храброст".
Генерал-майор Петър Лолов. Роден на 21 ноември 1864 г. в село Медвен. Доброволец в Сръбско-българската война. По време на Балканските войни и първата Световна война командир на 11-ти пехотен сливенски полк. Кавалер на ордена „За храброст".
Генерал-майор Иван Рачев Шкойнов. Роден в Габрово. Учи в Априловската гимназия. Завършва Военното училище в София (1895 г.) и Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1904 г.). През 1909 - 1912 г. служи в артилерията, преподавател по тактика във Военното училище . През Балканска война е Началник на Разузнавателна секция в щаба на Втора армия и участва в боевете за Одрин. По време на Втората балканска война (1913 г.) е началник щаб на 11-та пехотна дивизия. По-късно е началник на секция в Щаба на армията (1913-1914 г.). По време на Първата световна война е Началник- щаб на 4-та пехотна Плевенска дивизия (1915-1916 г.), командир на 26-ти пехотен Пернишки полк (1916 г.). През 1917 г. е Началник на Оперативен отдел в щаба на Първа армия . Помощник на директора на прехраната в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Преминава в запаса в края на 1919 г. Председател е на Съюза на запасните офицери. Кавалер на ордена „За храброст".
Генерал-майор Павел Павлов. - По време на Първата световна война командир на 20-ти пехотен Добруджански полк. Воюва на Македонския фронт. Командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия. Кавалер на ордена „За храброст".
Генерал-майор Станчо Радойков. - По време на Първата световна война командир на 36-ти пехотен Козлодуйски полк. Воюва на Македонския фронт. Кавалер на ордена „За храброст".
Генерал-майор Иван Табаков. Роден на 16 юни 1868 г. в Калофер. Завършва Военното училище в София (1887 г.) и служи в конницата. През Балканските войни (1912-1913 г.) е командир на 3-ти Конен полк; воюва с гърците при Нигрита и Суха баня. През Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на 5-ти Конен полк на Македонски фронт, а по-късно като Командир на бригада в състава на Първа конна дивизия воюва на Добруджанския фронт (1916 г.). От 1917 г. командва Втора конна дивизия. Кавалер на ордена „За храброст".
Генерал-майор Александър Давидов. - Роден в Кюстендил на 20 май 1878 г. Завършва Военното училище през 1900 г. Командир на 33-ти пехотен Свищовски полк по време на Първата световна война. Кавалер на ордена „За храброст".
Генерал-майор Иван Попов. Роден на 16 февруари 1857 г. в Свищов. Четник в четата на войводата Филип Тотю. През 1879 г. завършва първия випуск на Военното училище.Участва в Сръбско-българската война като командир на дружина във 2-ри пехотен Струмски полк.По време на Балканските войни командир на 1-ви пехотен Софийски полк, командир на 1-ва бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия. През Междусъюзническата война е командир на 1-ва пехотна Софийска дивизия. Кавалер на ордена „За храброст".
Полковник Стефан Нойков. Роден на 25 октомври 1876 г. в Сливен. Завършва Военното училище през 1897 г. Воюва в Балканските войни като командир на дружина в 12-ти пехотен Балкански полк. През Първата световна война е началник-щаб на 4-та пехотна Преславска дивизия. Началник на Оперативния отдел на Щаба на Действащата армия. Автора на редица книги.
Полковник Спиридон Михайлов.. Роден през 1878 г. в Щип. Герой от Балканските войни и Първата световна война. Кавалер на ордена „За храброст".
Полковник Спас Жостов. - Роден в село Гайтанино, Неврокопско през 1881 г. Брат на генерал Константин Жостов. По време на Първата световна война представител на Българската армия в Главната квартира на германската армия.
Полковник Ангел Сребров. - Роден в Силистра. По време на Балканските войни екомандир на дружина в 31-ви пехотен Варненски полк. През Първата световна война е командир на 31-ви пехотен Варненски полк. Кавалер на ордена „За храброст".
Полковник Атанас Сарайдаров. - Герой от Балканските войни и Първата световна война. Командир на Артилерийско отделение в 6-ти Артилерийски полк в Сливен. По време на Първата световна война е командир на 16-ти Артилерийски полк. Кавалер на ордена „За храброст"..."