Русия сондира възкресяването на "Южен поток"

Само две седмици преди "Газпром" да обяви на 7 май сделката с Турция за изграждането на "Турски поток", руски представители са сондирали българския кабинет за възможността част от газопровода отново да мине през България. В отправената оферта се предлага една или две от четирите тръби, които се предвиждаше да бъдат изградени в морския участък на "Южен поток", отново да минат през България, твърди източник от кабинета.

Предложението идва в момент, когато "Газпром" най-сетне обяви за постигнато съгласие за изграждането на газопровода за Турция. Той се предвижда да замести спрения в края на миналата година "Южен поток". "Договорено беше в края на 2016 г.  да започнат доставките на 16 млрд. кубически метра газ", каза Алексей Милер след срещата си с турския енергиен министър Танер Йълдъз в четвъртък тази седмица. От публичната информация не става ясно дали има твърд договор, или става дума само за меморандум за разбирателство (симптоматично е, че на 8 май новината все още не беше отразена на сайта на "Газпром"). Турски официални източници не коментират, като в началото на седмицата министерството на енергетиката заяви, че приоритет на Анкара е TANAP (газопровод, който свързва азерските газови находища с европейската част на Турция).

Засега не е ясно дали причината за руската оферта е била да се окаже натиск върху Анкара, или опиване на почвата в България, което преследва други цели. Вече една година от Кремъл идват предложения за свикване на междуправителствената българско-руска комисия за икономическо и научнотехническо сътрудничество. Нейните заседания на няколко пъти бяха отлагани от българска страна и сега Русия намеква, че именно на нея трябва да се обсъди съдбата на "Южен поток". Москва упорито се опитва да разкъса санкциите, наложени на Русия заради окупацията на Крим и намесата във вътрешните работи на Украйна, и провеждането на подобни форуми е един от тактическите й прийоми и с останалите страни от ЕС.

Разговорите досега

От самото спиране на проекта в края на 2014 г. правителството на Бойко Борисов не спира да храни надежди, че поне част от него ще бъде възобновена и ще захранва планирания газов хъб в България, стига "Южен поток" да изпълнява европейското законодателство. Дори иначе реалистично настроения вицепремиер Томислав Дончев на няколко пъти е давал да се разбере, че вярва, че "Южен поток" ще мине през страната, но при други условия. От правителството подчертават постоянно факта, че "Газпром" досега не е поискал закриването на компанията "Южен поток - България". Дружеството, в което равни дялове имат Българският енергиен холдинг и руската газова компания, трябваше да бъде инвеститор и експлоатант на газопровода през България.

Сондажите обаче са започнали още през март. Тогава по време на посещението на социалния министър Ивайло Калфин в Москва руската страна е намеквала, че София трябва да определи по-ясно позицията. Мисията на Калфин очевидно нямаше нищо общо с трудовоправните въпроси, а трябваше да опипа почвата  в Русия за продължаване на проекта.

Колко тръби все пак

Още от самото начало се предвиждаше "Южен поток" да има четири тръби, които да минават по дъното на Черно море, и "Газпром" често спекулираше къде точно ще излязат на брега. Както изглежда, засега с Турция е договорена доставката на 16 млрд. куб. метра, т.е. една четвърт от количествата, предвидени да минават за "Южен поток". Очаква се тези количества да бъдат увеличени, но едва ли ще стигнат първоначално предвидените 63 млрд. куб. метра. Както например обяснява турският посланик у нас Сюлейман Гьокче (виж стр. 10), част от "Турски поток" ще обслужва нуждите на местното потребление, но друга част е насочена към Западна Европа и единствено в прерогативите на ЕС е да каже дали иска да получава газ от този маршрут. Тоест без съгласието на Брюксел едва ли "Турски поток" ще се реализира. Страните от ЕС имат доста аргументи срещу това.

И все пак защо

Един от големите проблеми на "Газпром" е, че основният купувач на руския газ, който трябваше да върви по "Южен поток", е италианската Eni. Договорът с нея е до 2035 г., но предвижда газът да бъде доставян до северната граница на страната. За южната част на Ботуша вече се строи TAP (който ще доставя азерски газ) и Италия няма особен интерес от нови доставки в тази част на страната. Тоест от изместването на "Южен поток" още по на юг няма много смисъл. В същото време в транзитните договори на нито един от купувачите на руския газ няма клауза, че трябва да строи само нови тръбопроводи, за да има достъп до газа. Тоест в извеждането на доставките до турско-гръцката граница няма много пазарен смисъл.

Проблемът обаче е, че и частичното продължаване на "Южен поток" е изправно пред същото предизвикателство. Руската позиция е, че получателите на газ ще трябва да си построят тръбите, но ако OMV, Eni, MOL и т.н. откажат, не е ясно кой ще направи това в България. Брюксел със сигурност няма да финансира подобно съоръжение, както се видя и от хладното приемане на идеята за газов хъб в България от Европейската комисия.

Българското правителство засега предпочита да не коментира. За това има доста големи основания. Брюксел продължава да е против заобикалянето на Украйна. A тази седмица американският посланик в Анкара Джон Бас каза в реч пред Асоциацията на дипломатическите кореспонденти, че "нашият подход по отношение на "Южен поток" или какъвто и да  било друг негов наследник... остава непроменен. Ние не искаме да видим инфраструктура, която да увеличава зависимостта на Европа от един доставчик".