Последно: Конфискация - само след обвинение

Повдигането на обвинение за престъпление ще е условие, за да започне процедура за конфискация на незаконно придобито имущество. Това е последният вариант на проекта за нов закон за отнемане на необяснимото богатство, стана ясно в понеделник, след среща на министъра на правосъдието Маргарита Попова с представители на Европейската комисия за демокрация чрез право, известна като Венецианската комисия.

Сега, за да започне дело за конфискация, трябва да има влязла в сила осъдителна присъда. С мотива, че се губи излишно време и процедурата не е ефективна, миналата есен новият екип на правосъдното министерство предложи държавата да може да отнеме имуществото на всеки, ако докаже, че се разминава с 60 хил. лв. със законните му доходи. В първоначалния вариант нямаше изискване конфискацията да е свързана с повдигането на обвинение.

Правозащитници остро реагираха срещу твърде широкия обхват на гражданската конфискация. Венецианската комисия, която ведомството на Попова потърси за становище, на два пъти огласи сериозни критики по идеите отнемането да започва при данъчно или митническо нарушение, или дори само по анонимен сигнал за необяснимо богатство.

Вчера секретарят на комисията Томас Макерт обяви, че окончателният вариант е пропорционална реакция на проблемите на България с организираната престъпност и корупцията и оценката му за него е "силно положителна". Официалната оценка на комисията, която следи за спазването на човешките права в ЕС на законово ниво, се чака на 16 октомври.

По думите на Маргарита Попова "засега отпада" възможността за тотална проверка на имуществото и започване на дело за конфискация само по анонимен сигнал. "Проверки ще започват само след подписани сигнали с достатъчно и конкретна информация и с висока степен на вероятност имуществото, за което се отнасят, да е придобито по незаконен начин", заяви правосъдният министър. Тя отказа да съобщи подробности за последния вариант на проекта с мотива, че ще го направи, след като текстовете бъдат одобрени от Венецианската комисия.

Попова посочи, че няма да има фиксиран праг за разминаване между доходи и имущество. Според обясненията й в закона ще има критерии, по които комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, известна като "Кушлев", ще преценява дали разликата е значителна. "Ще се отнема само имущество на значителна стойност, за да се върнем към основната ни цел - този закон да е насочен към високата корупция и към организираната престъпност", каза министърът на правосъдието.

Съдебната практика приема за имущество в големи размери това, което надхвърля сумата от 70 минимални работни заплати - в момента 33 360 лв., а за значителни вреди се твърди, че са на стойност над 3360 лв. Все пак Попова посочи, че 30 хил. евро, или 60 хил. лв., могат да се приемат като ориентир за минимален размер на разминаването между имоти и доходи.

Новият закон за конфискацията се насочва и към висшите държавни служители и магистратите. Сметната палата ще е длъжна да сигнализира комисията "Кушлев" при всяко разминаване или пропуск в декларациите им. Всяка година заемащите ръководни постове в администрацията и съдебната власт обявяват какво са придобили и произхода на средствата си.

Органите за разкриване на конфликт на интереси също ще са задължени да сигнализират при всяко нарушение, което установят. След това комисията "Кушлев" ще започва проверка и ако установи значително разминаване между доходи и имущество, ще се обръща към прокуратурата. Тя ще трябва да прецени дали конкретният човек води "престъпен начин на живот" и ако е така, да му повдигне обвинение за престъпление.

За да започне дело за конфискация, то трябва да е сред изброените в закона за отнемане на имущество  - престъпления по служба, финансови и данъчни престъпления, пране на пари, измами, рекет, изнудване, контрабанда или организирана престъпност.

Комисията "Кушлев" ще може да започва проверки и по собствена инициатива, каквато възможност няма в момента.

Проектът предвижда всички запори и възбрани по стария закон за конфискация на престъпното имущество да паднат, за да бъдат наложени по новия. Досега по искане на комисията "Кушлев" са блокирани имоти и банкови сметки за близо 600 млн. лв. За около 200 млн. се водят дела за конфискация, което означава, че ще бъдат свалени запори за 400 млн. лв. Министър Попова не обясни дали в проекта има механизми, които да гарантират, че в промеждутъка няма да се стигне до продажба на някой имот.

Целта е всички процедури за отнемане на имущество, започнали по стария закон, да бъдат довършени по новия. Така например няма да се чакат присъди срещу Красимир и Николай Маринови - Маргините или срещу арестуваните по "Октопод" Пламен и Йордан Стоянови - Дамбовците, за да се конфискува имуществото им. Делата за отнемане ще започнат веднага, защото те вече имат повдигнати обвинения и комисията "Кушлев" вече е констатирала разминаване за над 60 хил. лв. между доходите и имотите им.

Според правосъдния министър в закона за първи път ще бъде заложен принцип на пропорционалност на конфискацията - няма да се отнема цялото имущество, а съответстващо на повдигнатото обвинение. Тя не обясни по какви критерии съдът ще преценява пропорционалността. Не е ясно дали в случая с бизнесмена с интереси в енергетиката Христо Ковачки например, който е обвиняем за укриване на 16 млн. лв. ДДС, а има запори за 157 млн. лв., ще му бъдат отнети само 16 млн. лв.

Попова каза още, че остава  правото на комисията "Кушлев" да отнема незаконно имущество и след като е прехвърлено на трети лица. Това ще става, ако органът докаже, че те са знаели или е нямало как да не знаят, че имотът е придобит първоначално с незаконни средства.

По съвет на Венецианската комисия конфискуваното в полза на държавата имущество ще се внася в специален фонд. Идеята е тези средства да се използват за борбата с организираната престъпност и корупцията. "Ще има правила за управление на запорираното и конфискуваното имущество", каза Маргарита Попова. Фондът ще се управлява от междуведомствен съвет на ниво зам.-министри, в който ще влизат представители на министерствата на правосъдието, финансите и социалната политика.

Пример: Заварен случай

Ако проектозаконът бъде приет в сегашния си вариант, комисията "Кушлев" няма да чака срещу обвинения за участие в организираната престъпна група "Октопод" Йордан Стоянов-Дамбовеца, който вече има блокирано имущество за 32 млн. лв., да влезе в сила осъдителна присъда. След приемането на новите правила запорите на Стоянов ще паднат, а след това ще трябва съдът отново да реши дали да ги наложи. За Дамбовеца ще са налице всички условия за започване на дело за конфискация - той вече има обвинение за престъпната група и комисията "Кушлев" вече е установила значителна разлика между доходите и имуществото му. Така без присъда може да започне дело за конфискация и имотите може да бъдат отнети, дори и Стоянов да бъде обявен за невинен за "Октопод". Същото може да се случи и с бизнесмена с интереси в енергетиката Христо Ковачки, който заради обвинението за укриване на 16 млн. лв. ДДС е с блокирано имущество за 156 млн. лв. Според обявените от правосъдното министерство промени ще се въведе изискване за пропорционалност на конфискацията и не би трябвало да се отнема цялото имущество на Ковачки, а съответстващо на престъплението. В момента той рискува пълна конфискация
Пример: По новия ред

Ако новият закон за конфискацията вече е в сила и гражданинът Х извърши митническо нарушение, той ще бъде докладван на комисията "Кушлев". Тя ще провери доходите и имуществото му и ако установи значително разминаване между тях, ще трябва да изпрати случая на прокуратурата. Тя пък ще трябва да провери дали Х не е извършил някакво престъпление от изброените в закона, например пране на пари или укриване на доходи и има ли основание да му бъде повдигнато обвинение. Ако повдигне обвинение, прокуратурата ще върне преписката на комисията "Кушлев", която ще поиска от съда да наложи запор на имотите на Х. След това, без да се чака каквото и да било развитие на наказателното дело срещу Х, в съда ще започне процес за конфискация. Той ще бъде на три инстанции. Същата процедура ще се се прилага и ако Сметната палата установи, че висш чиновник или магистрат не е декларирал имущество, или пък комисия за конфликт на интереси констатира, че общински съветник е укрил обвързаности. Тези органи ще изпращат сигнал до "Кушлев" и при значително разминаване между доходите и имуществото тя ще сезира прокуратурата. Остава и задължението при повдигане на обвинение по изброените в закона за конфискацията престъпления прокуратурата да сигнализира "Кушлев".