Според експерта фокусът на закона трябва да е насочен към това банките да имат устойчиви бизнес модели и дори да се случи нещо, цената да не се плаща от всички останали, убеден е Стайков. Не бива да се стимулира колективната отговорност за сметка на личната безотговорност, посочи икономистът.
Той каза още, че и при този законопроект, и при всеки, правен на базата на европейска директива, трябва да се има предвид практиката нашите законотворци да преписват европейските правила едно към едно. Директивите позволяват гъвкавост, а ние не съобразяваме редица важни обстоятелства. Такъв пример в новия закон по думите на Стайков е вноската, която трябва да плащат търговските банки в новия Фонд за преструктуриране на банките (ФПБ). Тя е 2%, докато евродирективата изисква 1%. В мотивите към законопроекта обаче липсват какви ще са ефектите от това решение, какво се очаква да се случи върху пазара и потребителите, посочи Стайков. Той даде пример с Великобритания, където редовно се прави анализ на евродирективите и се залагат и по-строги изисквания, но след обстоен анализ.
В предложението на финансовото министерство има две гледни точки, които взаимно си противоречат, посочва дефекти Стайков.