Слаб надзор на банковия сектор и липса на конкретни мерки за дефицита в България, установи Еврокомисията

Днес Европейската комисия (ЕК) прие пакет от индивидуални икономически препоръки за държавите членки като част от Европейския семестър.     

Пакетът със специфични препоръки за държавите членки се изготвя по отделно за всяка страна и съдържа съвети как да се улесни създаването на нови работни места и икономически разтеж, като едновременно с това държавите провеждат разумна фискална политика. Препоръките са публикувани всяка пролет като част от Европейския семестър – механизмът на ЕС, чрез който се постига координация на икономическите политики. Препоръките се изготвят за 12-18 месеца напред.

В съдържанието на публикувания днес пакет присъстват следните критики:

Фискална дисциплина

Въпреки намеренията на правителството да поддържа през 2015 г. дефицит от 2.8% от БВП и да го намали постепенно до 1,3% от БВП през 2018 г., като постигне структурен дефицит от 1% и дълг 31% , мерките в помощ на планираните цели за дефицита от 2016 г. нататък не са достатъчно конкретни:

"Съветът е на мнение, че съществува риск България да не спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж".

Данъчно законодателство

Спазването на данъчното законодателство продължава да бъде основно предизвикателство за България:

"Необходима е цялостна стратегия за спазване на данъчното законодателство, основана на подробен анализ на рисковете, системна оценка на въздействието на вече предприетите мерки и тясно сътрудничество между всички органи, участващи в събирането на данъци."

Здравеопазване 

Българското здравеопазване е изправено пред редица важни предизвикателства, сред които слабите здравни резултати, ниската степен на финансиране и сериозните проблеми, свързани с ефективността на използването на ресурсите.

"Очакваната продължителност на живота е значително под средната за ЕС, а очакваната продължителност на живота при раждане е сред най-ниските в ЕС. Системата продължава да се основава на прекомерно голям болничен сектор", се посочва в препоръките.

Финансирането на първичното и амбулаторното здравно обслужване е недостатъчно, смята комисията. Освен това методът за финансиране на здравната каса (договорно задължена да плаща на болниците за лечение по предварително определени цени) стимулира болниците да предоставят медицински грижи без адекватно предназначение.

Банковия сектор 

"Сътресенията в банковия сектор от лятото на 2014 г. разкриха институционални и надзорни недостатъци. Надзорният орган не е установил наличието на съществени проблеми в четвъртата по големина банка в страната — Корпоративна търговска банка (КТБ), което говори занедостатъци в надзорните практики на финансовия сектор и в надзора на риска от концентрация. Това подкопа доверието в банковия надзор, което на свой ред породи съмнения относно стабилността на други части на финансовия сектор."

България освен това е разкритикувана заради забавеното изплащане на гарантираните депозити в КТБ, след отнемането на лиценза ѝ.

Заетост 

Обхватът и предназначението на активните политики по заетостта не са достатъчно развити. Фрагментирането на отговорните служби представлява голямо предизвикателство за предоставянето на обезщетения и услуги за безработните и неактивните хора. Координацията между службите по заетостта и дирекциите за социално подпомагане не е насочена към ефективно и интегрирано прилагане на мерките, предназначени да подпомогнат най-уязвимите.

Структурната безработица в България се задълбочава и отголемия брой млади хора, които не работят, не учат, не са във връзка със службите по заетостта.

Промените в размера на минималната работна заплата "са по преценка на правителството" и определени според неясни критерии. "Това би могло да доведе до смущения в пазара на труда", предупреждава ЕК.

Социално изключване при ромското население 

Бедността и социалното изключване продължават да предизвикват загриженост, като процентът на хората, изпитващи материални лишения, в България е сред най-високите в Съюза. Бедността и социалното изключване на ромското население достигат особено високо равнище. Повечето от младите роми не работят, нито учат или се обучават.

Образователна система 

Ниското качество на образователната и обучителната система и ограничената полза от тях за пазара на труда възпрепятстват предлагането на подходящо квалифицирана работна сила за икономиката. Делът на участието на възрастните в програмите за учене през целия живот е сред най-слабите в ЕС.

След години забавяне България все още не е приела реформата на Закона за училищното образование, а изпълнението на стратегията относно преждевременното напускане на училище е все още на ранен етап.  

Пенсионна система 

През 2013 г. 1,2 милиона пенсионери са получавали пенсия под прага на бедността в страната. Основните причини за ниските равнища на пенсионните права са ранното пенсиониране и кратките периоди на пенсионно осигуряване. Бързото застаряване на българското общество вероятно ще влоши положението в бъдеще. Поради това е целесъобразно България да ограничи допълнително растежа на разходите, свързани със застаряването, с което да допринесе за дългосрочната устойчивост на публичните финанси, включително чрез осъществяване на сериозни пенсионни реформи. 

Съдебна система 

Сред основните предизвикателства в тази област са липсата на цялостна координация,  институционалните недостатъци и слабите резултати в постановяването на окончателни решения от съда. Тези важни области на политиката ще бъдат обхванати от Механизма за сътрудничество и проверка.

Правната уредба на несъстоятелността в България се оказа неефективна, което увеличава несигурността сред участниците на пазара и намалява привлекателността на страната за инвеститорите. Производствата по несъстоятелност отнемат повече време, отколкото в сравними държави, а равнището на събиране на вземанията е ниско. Необходимостта от ефективно законодателство, уреждащо случаите на несъстоятелност, следва да се разглежда също и с оглед на високата задлъжнялост на нефинансовите предприятия в България и ролята на това законодателство за улесняване на процеса на намаляване на задлъжнялостта.

Публична администрация

През 2014 г. бяха приети стратегии за реформа на публичната администрация и за въвеждане на електронно управление. За тяхното прилагане ще са нужни силно политическо насочване и координиране. Въпреки положените усилия качеството на публичните услуги остава ниско. Недостатъчното развитие на електронното управление ограничава усилията за увеличаване на прозрачността и намаляване на административната тежест. Особен проблем са процедурите за възлагане на обществени поръчки, които са възпрепятствани от често променящата се нормативна уредба и недостатъчния административен капацитет. Предварителните проверки на тръжните процедури често се извършват по формалистичен начин. Същевременно процедурите са обект на припокриващи се последващи проверки, които понякога водят до различни констатации. Липсата на прозрачност в тръжната процедура се дължи също на неприключилото въвеждане на пълния набор платформи за електронни обществени поръчки. Нередностите в процедурите за възлагане на обществени поръчки доведоха в миналото до значителни закъснения в изпълнението на програмите за финансиране от ЕС, отразяват се отрицателно на бизнес средата и забавят така необходимите подобрения в инфраструктурата.

Европейската комисия препоръчва България да предприеме следните мерки до 2016 г.: 

През 2015 г. да избегне структурното влошаване на публичните финанси, а през 2016 г. да постигне корекция от 0,5 % от БВП. Да предприеме решителни мерки за подобряване на събирането на данъците и за справяне със сенчестата икономика въз основа на цялостен анализ на риска и оценка на предприетите по-рано мерки. Да подобри ефективността на разходите на системата на здравеопазването, по-специално чрез преразглеждане на ценообразуването на здравните грижи и укрепване на извънболничната и първичната медицинска помощ.

До декември 2015 г. да извърши независим анализ на качеството на активите в цялата банкова система, както и да я подложи на възходящ (отдолу нагоре) тест за устойчивост в тясно сътрудничество с европейските органи. Да извърши преглед на портфейлите за пенсионните фондове и застрахователния сектор. Да преразгледа и подсили надзора в банковия и небанковия финансов сектор, включително чрез укрепване на разпоредбите за гарантиране на депозитите и оздравяване на банките. Да подобри корпоративното управление сред финансовите посредници, включително чрез преодоляване на риска от концентрация и експозициите към свързани лица.

Да изготви интегриран подход за групите, намиращи се в маргинално положение на пазара на труда, по-специално възрастните работници и младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение.

След консултации със социалните партньори и в съответствие с националните практики, да създаде прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата и на минималните социалноосигурителни вноски с оглед на тяхното въздействие върху бедността сред работещите, разкриването на работни места и конкурентоспособността.

Да приеме реформата на Закона за училищното образование и да увеличи участието в образователната система на децата в неравностойно положение, особено на ромите, като подобри достъпа до качествено образование в началните класове.

С цел подобряване на инвестиционния климат, да подготви всеобхватна реформа на правната уредба на несъстоятелността въз основа на най-добрите международни практики и експертен опит, и по-специално да подобри механизмите за преструктуриране преди несъстоятелност и за извънсъдебно преструктуриране.

В доклада за България в рамките на Европейския семестър, който беше публикуван през февруари, ЕК оцени напредъка на страната в ключови области. В началото на годината Брюксел заключи, че 
___

Какви са цялостните заключения за ЕС?

Икономиката на ЕС отбелязва растеж, но причината е, че икономиките на страните членки са благоприятствани от външни фактори (ниските цени на горивото, стабилен световен растеж, поевтиняването на еврото и количествените улеснения в политиката на ЕС). Всички държави членки ще спечелят от тези тенденции до известна степен, но позитивните фактори са краткосрочни.

Слабостите на ЕС в резултат на кризата са все още налице и дългосрочният растеж е нисък. Някои държави прилагат реформи на трудовия пазар, но като цяло безработицата е неприемливо висока (9.6%).

"Бедността и маргинализацията са се увеличили", предупреждава ЕК.

Бюджетните дефицити продължават да намаляват, но нивата на частен и публичен дълг са високи и пречат на инвестициите и растежа в контекста на нисък растеж и ниска инфлация. Броят на необслужваните кредити е висок и продължава да расте в някои държави членки.

Недостигът на инвестиции в ЕС има негативен ефект върху вътрешното търсене и потенциалния растеж в дългосрочен план. Други негативни фактори са спадът в производителността и застаряващото население.

Валдис Домбровскис, еврокомисар за еврото и социалния диалог, Мариан Тейсен, еврокомисар за заетостта и социалните въпроси и Пиер Московисим - зам.-председател на еврокомисията за икономически и финансови въпроси по време на представянето на препоръките за държавите членки в Брюксел, 13.05.2015 г.