Световната банка: Здравето на българите се подобрява бавно, болниците са прекалено много

Здравето в България се подобрява с по-бавен темп в сравнение с останалите страни - членки на ЕС, превенцията е неефективна, а същевременно болниците и болничните легла са изключително много, сравнено с големината на населението.

Това са основните изводи в доклад на Световната банка за здравеопазването в България. Последната такава т.нар. бележка е от 2009 г.

Здравната система в България преживя значителни трансформации по време на прехода и продължава да се развива, посочват експертите. Актуалният доклад подчертава някои позитивни развития, най-вече в сферата на общественото здраве, но продължават да се наблюдават пропуски, с които последните реформи не успяха да се справят.

Здравето в България се подобрява с по-бавен темп в сравенение с останалите страни - членки на ЕС, като 

бремето от незаразните болести е особено тежко. 

Превенцията на заболяванията е със скромен обхват и българите са много по-често хоспитализирани в сравнение с останалите европейци. В момента в България има най-много хоспитализирани с остри проблеми на глава от населението в сравнение с останалите държави в ЕС. Това е знак, че системата вероятно не предоставя правилната комбинация от здравни услуги, коментира Световната банка. 

Българите са сред най-недоволните в Европа, когато става дума за здравни грижи.

Общите разходи за здравеопазване са сравними с тези в държавите със сходни доходи, но делът на парите, които хората плащат от джоба си за здраве, е непропорционално голям (45%) и е нараснал с времето. Финансовото покритие, предоставено от системата, не е пълно, отбелязва докладът. 

В средносрочен и дългосрочен план ще са необходими повече публични разходи за здравеопазване, но увеличението на средствата трябва да бъде съпътствано от 

подобрения в ефективността. 

Само така ще се гарантира най-доброто използване на ресурсите и постигане на по-висок здравен статус. Затова Световната банка призовава за подобрения в три основни сфери: болници, извънболнична помощ и политиките за лекарствата. Тези сектори са тясно свързани и справянето с проблемите там е ключово за модернизирането на здравните услуги във всички европейски държави.

През 2008 г. едва 12% от общите разходи за здравеопазване са отишли за извънболнична помощ. За сравнение - в повечето европейски държави този дял е между 25 и 30 на сто.

Първичната помощ е сравнително добре позиционирана, за да се справя с незаразните заболявания, но медиците в този сектор нямат специални обучения и им липсва увереност в лекуването на хроничните заболявания. Според Световната банка около 80% от здравните проблеми трябва да могат да се отстранят при общопрактикуващия лекар, в България този дял е 70% и по-нисък.

Като цяло извънболничната помощ трябва да се увеличи драстично, както и да има отговорни за резултатите. Наред с това трябва да се въведат различни мерки за справяне с рисковете, каквато беше 

забраната за пушене на обществени места.

70% от разходите за здраве на домакинствата отиват за лекарства, което според доклада е много висок процент. Предписването на генерични лекарства е под оптималното ниво, а фармацевтите нямат свободата да заменят предписаните маркови лекарства с техните генерични аналози. 

Докладът подчертава, че продължителността на живота в България е 73 години, а в останалите 27 страни членки е средно 80, в присъединилите се през 2004 г. - 75. 

Заболяванията на кръвоносната система са много често срещани – 2.5 пъти повече от средното на ЕС. Смъртните случи вследствие на такива болести под 63-годишна възраст са били 143 на 100 000 души през 2009 г., което е 46% по-високо от средното за новите страни членки (ЕС-2004)

Инфарктите, сърдечната недостатъчност и инсултите 

са виновни за над 65% от смъртните случаи. Следващата причина са онкологичните заболявания – 172 случая за 100 000 души, което е около средното за ЕС – 173.

България все още е изправена пред огромни предизвикателства в рационализирането и управлението на болниците. Въпреки големите съкращения през 90-те години новите страни членки като цяло имат много болници и болнични легла. Сред държавите, присъединили се към съюза през 2004 г. и след това, България е с най-висок брой легла (500 на 100 000 души) и, изглежда, не следва тенденцията за намаляването им.