Какво ще се случи с банките, ако Гърция излезе от еврозоната?

Въпреки че вероятността Гърция да обяви фалит съвсем не е от вчера, опасността Атина да излезе от еврозоната никога не е изглеждала по-реална. Всеки ден ставаме свидетели на пореден епизод от преговорите между Гърция и нейните кредитори и не е никак чудно, че банките все повече и повече се страхуват разиграващата се драма да не прерасне в истинска гръцка трагедия. И въпреки че словосъчетания като „хиперинфлация", „финансова криза" и дори „разпадане на еврозоната" циркулират в публичното пространство, всявайки паника, е добре да се разгледа какво точно ще се случи с банките в Европа, ако патовата ситуация в момента се превърне в шахмат за Гърция.

Заплахата

Тазгодишните избори в Гърция доведоха на власт крайнолявата партия Сириза, която успешно съумя да се възползва от недоволството на гърците от мерките на сурова икономия, условие на спасителното споразумение на страната с нейните кредитори. Въпреки критиките, именно споразумението е това, на което се крепи страната. Без парите, произтичащи от него, Гърция ще фалира , което ще доведе до излизането й от еврозоната, наричано в англоезичната преса Грекзит (Grexit).

Британският вестник Телеграф наскоро цитира източници, близки до Сириза, според които Атина вече планира да национализира банковата система и да въведе паралелна валута, за да посреща разходите си, в случай, че партньорите на Гърция от еврозоната не смекчат исканията си. Въпреки последната вноска на Гърция към Международния валутен фонд (МВФ) заплахата за излизане на Атина от еврозоната съвсем не е минала на заден план. Това, което страната успя да постигне с плащането си от 450 милиона евро, е най-вече да си купи време; остава неясно обаче дали Гърция ще съумее да отговори на изискванията за реформи на своите кредитори, преди да й свършат парите.

Според агенция Ройтерс, таен меморандум, изготвен от финансовото министерство на Финландия, една от страните-кредиторки с най-твърда политика, е повдигнал въпроса за изгонване на Гърция от еврозоната, ако страната не съумее да посрещне изискванията по своята спасителна програма от 240 милиарда евро.

Свободно падане

И така, какво ще се случи, ако Гърция излезе от еврозоната? Гръцките банки са зависими от спешната ликвидна помощ от гръцката централна банка, която обаче може да я предостави само с разрешението на Европейската централна банка (ЕЦБ). Предвид решението на ЕЦБ по-рано тази година да спре да приема гръцки държавни облигации като гаранция по заеми на банките в страната, логично е да се предположи, че тази позиция най-вероятно ще стане още по-твърда, ако се случи „най-лошото".

Американското издание MarketWatch.com наскоро цитира Карл Уайнбърг, главен икономист на High Frequency Economics, според когото ако това се случи, гръцкото правителство няма да може да извършва плащанията си в брой, което ще доведе до фалит. Атина тогава ще бъде принудена да въведе капиталови контроли, за да попречи на парите да напуснат страната.

Гръцките банки вече имат представа какво ще се случи, ако правителството им откаже да уважи задълженията си към кредиторите си. Голдман Сакс наскоро предупреди, че продължаващата патова ситуация вече е нанесла значителни вреди на гръцката икономика.

Според американската банка, цитирана от Телеграф, отливът на капитал, достигнал 15,2 милиарда евро през последното тримесечие, е довел до „влошаване на финансовите условия", и представлява „тежък шок за икономиката".

Ефект на доминото

Последствията от излизането на Гърция от еврозоната обаче ще се усетят далеч отвъд пределите на самата Гърция. Ако Гърция и нейните банки фалират, банките, които са им дали заеми, също ще бъдат поставени в трудна ситуация. И въпреки че европейските банки като цяло се опитват да минимизират опасността през последните седмици, ефектът на доминото не може да бъде изключен.

Отливът на капитали теоретично може да се разпространи и до други страни в периферията на еврозоната, като например Испания, Италия и Португалия, потенциално разпалвайки финансова криза в южна Европа. Доверието в банките, които са отпускали заеми на региона, най-вече френските банки, значително ще спадне.

Макар и на пръв поглед по-изолирани, британските банки също ще бъдат повлияни, както се вижда от протокола на събранието на Комитета по финансова политика на Английската централна банка, където се отбелязва, че въпреки че банките са намалили връзките си Гърция, те все още са изложени към задлъжнели страни от еврозоната, което носи „значителни" и „материални" рискове. Английската централна банка добавя, че работи заедно с финансовото министерство и финансовия регулатор, за да подсигури съществуването на аварийни планове.

Дяволът не е толкова черен?

Американският милиардер и инвеститор Уорън Бъфет, който е начело на компанията Berkshire Hathaway, наскоро представи една малко по-различна гледна точка на ситуацията, отбелязвайки, че излизането на Гърция от еврозоната може и да е конструктивно за региона.

„Ако гърците си тръгнат, това може и да не е толкова лошо за еврото," Бъфет каза в интервю за CNBC. „Ако всички се научат, че правилата означават нещо и ако се стигне до споразумение за фискалната политика, то това може да е добро нещо."

Непознати води

В коментарите на Бъфет, при все че чертаят един доста по-оптимистичен сценарий за еврозоната, липсва информация за банките. Въпреки че е няма как да се направят точни прогнози какво точно ще се случи - в крайна сметка досега страна не е излизала от еврозоната - що се отнася до гръцките, а най-вероятно и европейските банки, „Гръкокалипс" може би бил по-удачен термин от „Грекзит".

И въпреки, че най-вероятно държавите членки ще успеят да измислят начин да оставят Гърция в ЕС дори и при излизането й от еврозоната, бъдещето съдържа твърде много неизвестни, не само за Атина, но и на нейните европейски партньори.