Над 10 % разлика между ГЕРБ и БСП дава „Алфа Рисърч”

Ако следващата неделя имаше избори, парламентарно представените партии биха запазили в общи линии подкрепата, с която влязоха в 43-то Народно събрание. Това показват резултатите от национално представително проучване на агенция „Алфа Рисърч", проведено в периода 7-13 юни.

От резултатите е видно, че ГЕРБ остава първа политическа сила (21.9 %), макар че от началото на годината бележи постоянен лек спад. БСП реализира символичен ръст и излиза от най-ниската си точка (11.5%). Позициите на ДПС са устойчиви - 7.3%.

Двойствената позиция, която заемат ПФ и АБВ - едновременно на участници и критици на правителството, очевидно им носи известни бонуси, коментират социолозите. Патриотите достигат електорално реформаторите, които са в застой (и двете партии имат по 5.7% подкрепа). АБВ нараства до 3.5% и така изпреварва „Атака" (3.2%).

Припомняме, агенция "Медиана" вчера представи социологически данни, от които е видно, че двете основни противостоящи си политически формации ГЕРБ и БСП не са променили значително подкрепата сред българските граждани в нито една посока, като двете партии се намират на приблизителна дистанция от 5 %.

Според проучването на „Медиана" при парламентарни избори за ГЕРБ биха гласували 23.3% от българските избиратели, а за БСП - 18.7%. Според данните за ДПС биха гласували 8.9%, за Патриотичния фронт - 5.0%, за "Атака" - 4.3%, за Реформаторския блок - 4.0%, а за АБВ - 2.8% от гласоподавателите.

От „Алфа Рисърч" обръщат внимание на това, чеелекторалната картина на местните избори, поради съчетанието от мажоритарен вот и местни специфики, може да се окаже много по-различна от парламентарната. Впоследствие, завоюваните от партиите позиции в местната власт са в състояние да повлияят върху тежестта и дългосрочната им политика в национален план, отбелязват експертите.

Общо 51% искат да запазят настоящите си кметове, а 47% се обявяват за промяна. Твърде е вероятно на много места изходът от надпреварата  да се реши на втори тур в зависимост от уменията на кандидатите да формират обществена подкрепа, по-широка от чисто партийната, прогнозират още от "Алфа Рисърч".

Четири месеца преди местните избори липсата на възможности за работа, обезлюдяване на регионите и лоша инфраструктура са най-големите проблеми в българските общини.

Икономическата и социална картина в регионите се променя рязко от продължаващата емиграция на хората в активна трудова възраст към големите градове и чужбина. Рисковете от битова престъпност, пълзяща гетовизация и контролиран вот също се увеличават.

Данните от показват, че няма промяна в пасивния скептицизъм, доминиращ отношението към работата на основните държавни институции. Напреженията в различни сфери през последните месеци и засилващата се атака срещу реформи в тях  водят до лек ръст на  критичните оценки към правителството като цяло и по-силен - към дейността на членове на кабинета.

Социолозите посочват, че констатират изключително интересна и рядко срещана тенденция. Става въпрос за едновременен ръст на доверието и на недоверието, и на привържениците, и на противниците към няколко ключови реформаторски настроени министри. Този процес е най-изявен в отношението към здравния министър Петър Москов и социалния Ивайло Калфин.

Бойко Борисов е с 33 % рейтинг и продължава да е най-харесваният политик в страната.

Сред най-неодобряваните членове на правителството се нареждат образователният министър Тодор Танев (3.9% одобрение и 20% неодобрение) и  икономическият Божидар Лукарски (3.2% одобрение и 17.2% неодобрение). Притесненията около повишението на цените на тока, понижават рейтинга и на енергийния министър Теменужка Петкова (1.3% одобрение и 14.9% неодобрение).

Съдебната власт продължава да бъде на дъното на обществено доверие сред държавните институции  (съд  и следствие - по 8%, прокуратура - 6%). Аналогично е и отношението към БНБ (9%). С действията си по казуса КТБ централната банка срина дълго трупания си капитал на доверие и вече една година не може да го възстанови.

Данните от проучването показват, че доверието към полицията (18 %) и армията (19 %) е малко по-високо.

Личните рейтинги на президента Плавнелиев (24%) и министър-председателя Борисов са по-високи от тези на повечето държавни институции.

Относно инициирания от президента референдум за изборните правила 55 % от анкетираните са на мнение, че той може да донесе позитивни промени в излъчването и контрола над народните избраници.  Приблизително толкова е и делът на хората, които възнамеряват да участват във всенародното допитване. Това, отбелязват от „Алфа Рисърч", означава, че сме на границата за валидност на референдума.