Действията на Русия срещу Украйна през последната година показват, че президентът Владимир Путин се опитва да възстанови бившия СССР, като веднъж определи колaпса като „най-голямата геополитическа катастрофа на века". Това трябва да носи голямо безпокойство на Запада, тъй като България, член на НАТО и ЕС, е една от неговите цели.
Това отбелязва в коментар за „Уолстрийт джърнъл" Гари Макдугъл.
През септември в обръщение пред членове на Фондация "Америка за България" в София президентът на България Росен Плевнелиев сравни прикритата агресия на Москва срещу България с опит на Русия да проникне в НАТО с помощта на "Троянски кон". Нашата фондация, може би най-голямата в Източна Европа, има за цел да помогне на българите да защитят трудно извоюваната независимост, отбелязва Макдугъл, който е съпредседател на Фондация "Америка за България".
През десетилетията, откакто Източна Европа спечели независимостта си, България върви колебливо в посока къмдемокрация и пазарна икономика в зависимост от резултатите от изборите, подчертава авторът.
В момента клонящи към Москва коалиции работят здраво в опит да поемат управлението на страната, което ги улеснява да уговарят срещи на международни организации като НАТО и да засилват влиянието на Путин върху такива организации. Това е реалната опасност, изложена от президента Плевнелиев и повторена от други български лидери, които искат да продължат напредъка към свободни пазари, подчертава Макдугъл.
Социологически проучвания и етнографската информация показват, че българите са
разделени, когато ги питат дали клонят към Москва или Запада. Президентът Путин има много причини да гледа към България, която може да превземе без кръвопролития в украински стил. Повечето възрастни българи говорят руски език, българите също пишат
на кирилица. България беше най-лоялният съюзник на Москва във Варшавския договор и много българи изпитват позитивни чувства към бившите си другари от Съветския съюз.
България зависи от руския газ и много от българите се ръководят от това, че Москва може да затвори кранчето на газа през зимата. Наблюдатели в България и в чужбина видяха ръката на Путин и руските пари зад успешните опити на природозащитници да издействат закони, които забраняват сондажите за шистов газ. Забраната, въведена през 2012 г., накара инвеститора "Шеврон" да си замине заедно с шансовете за енергийна независимост на България, продължава авторът.
Фондация "Америка за България" проявява особен интерес към тези събития, тъй като работи да помогне на страната да намери свободно и независимо бъдеще. С 425 милиона долара активи фондацията харчи по 25 милиона на година за програми в помощ на българския народ да изкорени корупцията, да подобри образованието и да стимулира частното предприемачество. Средствата се изразходват също за борба с бедността, особено сред циганите, подчертава той.
Авторът допълва, че инициативата е на президента Джордж Буш и че през 1991 година са отделени 55 милиона долара за поощряване на пазарната икономика в бившите комунистически страни.
Според Гари Макдугъл България има свързани с Русия олигарси, които се опитват да действат безнаказано. Нуждата от по-строг съдебен и институционален контрол се видя, когато през 2014 г. се стигна до паническо изтегляне на пари от голяма, контролирана от олигарх банка, довело до нейния банкрут и изчезването на близо 2,6 милиарда долара, равняващи се на около 5 процента от БВП на страната. И досега не е установено къде са парите и не са наказани виновниците, пише още той.
Съюзниците на Путин водят информационна война в доминираните от олигарси медии, опитвайки се да дискредитират прозападните лидери в България и „западните" идеи. Фондация "Америка за България" е съсредоточила усилията си към това да се гарантира,
че независимите медии в България няма да изчезнат. Проруски и руски медии се опитват да дискредитират тази независимост, опетнявайки фондацията, че е финансирана от ЦРУ и е план на САЩ да сложат ръка върху България, отбелязва авторът.
Високопоставен представител на НАТО ми съобщи, че е притеснен за България, че може да попадне под контрола на Кремъл, присъединявайки се към опасенията на президента Плевнелиев. Те знаят, че агресивният руски президент не винаги трябва да изпраща войници, когато иска да постигне целта си, завършва Макдугъл.