Промените в Конституцията отхвърлени от комисията

Предлаганите промени в Конституцията бяха отхвърлени при първото гласуване във временната парламентарна комисия, работеща по промените в Основния закон.

За гласуваха 5 депутати - от ГЕРБ и РБ, против бяха 6, един се въздържа. От заседанието и от гласуването отсъстваха Кирил Цочев от АБВ, Емил Димитров от Патриотичния фронт и Димитър Белчев от Реформаторския блок. Тяхното отсъствие обаче не се оказа решаващо при гласуването.

По-късно реформаторите специално съобщиха, че Делчев е в Хелзинки на годишната среща на Парламентарната асамблея на Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ), в качеството си на заместник-председател на официалната българската делегация. Като такъв е командирован от председателя на Народното събрание, а за посещението му се знае от месец.

По време на дебата от БСП отново поставиха въпроса може ли обикновено Народно събрание да извърши промените в Конституцията, предлагани от управляващите или е нужно Велико Народно събрание.

Янаки Стоилов, който час по-рано, на брифинг в централата на БСП обяви, че левицата няма да подкрепи исканите промени в Основния закон, предупреди, че предлаганите промени са половинчати и предупреди, че се давала възможност за последващо атакуване на конституционните промени.

Цели се смяна на удобния ВСС с още по-удобен, според червения депутат.

Промените в Конституцията целят разделяне на ВСС на две камари - съдийска и прокурорска. Идеята е така да се гарантира независимото управление на съда. Мандатът на бъдещите членове на ВСС ще бъде намален от пет на 4 години. В съдийската квота ще има шестима членове, избирани с пряк вот от всички съдии. Останалите петима членове в тази квота ще се назначават от Народното събрание.

Редовите прокурори ще излъчват четирима свои представители, а следователите - един. Политическата квота ще има шестима членове. Главният прокурор пък ще трябва да се отчита ежегодно като целта е така да има по-сериозен парламентарен контрол върху държавното обвинение.

От БСП са притеснени и от разширената възможност за сезиране на Конституционния съд. Така нямало да се осигури бърз процес, според левицата. Червените са категорично против промените в Основния закон.

Четин Казак от ДПС смята, че очакванията на обществото за реформа в съдебната власт няма да се постигнат с този проект. Целта е добра, намеренията са похвални, но конкретно представените идеи и предложения не ни убеждават, че тези цели ще бъдат постигнати, категоричен е той.

От ДПС също се опасяват, че част от предлаганите изменения не са от компетентността на обикновено Народно събрание. Не искаме да поставяме под риск бъдещето на съдебната реформа, категоричен бе Четин Казак. От формацията са притеснени, е отделните гилдии още повече ще се капсулират.

Премахването на тайното гласуване директно подкопава възможността за гласуване по съвест на членовете на ВСС, категоричен е депутатът. От партията се притесняват, че с тази реформа щели да се заличат последните признаци на независимост на съдебната власт.

По време на дебатите Патриотичният фронт се обяви „за" промените в конституцията като представителите изразиха становище, че мандатът на членовете на ВСС трябва да бъде намален дори на три години.

Според реформатора Атанас Атанасов хората очаквали промяна на правораздаването. Няма промяна във формата на управление, изтъкна той по повод опасенията, че промените предлагали именно подобно изменение. Атанасов е съгласен обаче, че не трябва всички съдилища да могат на сезират Конституционния съд.

От АБВ потвърдиха позицията си, че няма да подкрепят промените в Конституцията.

Тъй като тези три формации събират общо 86 депутати, извадени от 240, става ясно, че в най-добрия случай конституционните промени могат да съберат 154 гласа, което не е достатъчно дори за преразглеждане на исканите промени след три месеца.