Еврозоната се споразумя да спаси Гърция

На срещата на върха на страните от еврозоната е постигнато споразумение за спасителен заем в размер на около 85 млрд. евро за Гърция след 17-часови преговори. 
Това обяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск в профила си в "Туитър".

Белгийският премиер Шарл Мише от своя страна написа "Споразумение" в профила си в "Туитър". Последваха потвърждения от малтийския, кипърския и други премиери на страните от еврозоната.

Гръцкият парламент обаче сега трябва да одобри споразумението и реформите, добави Туск. Сделката трябва да бъде одобрена и от други шест парламента на страни от еврозоната.

Финансовите министри от еврозоната също така ще започнат обсъждането на "мостово финансиране" за Гърция, изтъкна Туск.

Шефът на Еврогрупата Йерун Дийселблум заяви, че доверието е много ключов въпрос.

„Ние се вгледахме в реформите, дълговете, финансовите нужди. Ние успяхме да се споразумеем по всички тези въпроси, за да вкараме Гърция отново в пътя", коментира Дийселблум.

По думите му, гръцкият парламент много бързо щял да предприеме действия по редица въпроси, което щяло да помогне за връщането на доверието на страните членки.

"Има споразумение, че гръцките реформи трябва да бъдат засилени колкото се може по-скоро", допълни шефът на еврогрупата.

По думите на Дийселблум, ще бъдат прехвърлени гръцки активи във фонд, който ще бъде създаден. Фондът ще ги монетизира чрез приватизация. Средствата от нея ще бъдат използвани за рекапитализация на гръцките банки.

"Веднъж след като 25 млрд. евро, нужни за рекапитализация, бъдат погасени, половината от останалите средства ще бъдат използвани, за да бъде намален дългът, и останалата половина ще бъдат предоставени на гръцкото правителство, за да бъдат реинвестирани в Гърция", допълни Дийселблум.

„Убеден съм, че гръцкият парламент ще е в състояние да одобри решението, взето днес", обяви от своя страна председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

„Няма победители и победени, не смятам, че гръцкият народ е бил унижен и не смятам, че другите европейски страни са загубили лицето си", подчерта Юнкер.

Водихме тежка битка. Изправени сме пред трудни решения."

„Ние поехме отговорност за решението да се избегнат най-екстремните планове, предложени от страна на консервативните среди в Европа", посочи Ципрас.

„Ние успяхме да преструктурираме дълга и да осигурим финансиране в средносрочен план. Гърция ще продължи борбата, за да може да се върне към растеж", допълни гръцкият премиер.

„Ние избегнахме плана за финансово задушаване и колапс на банковата система"Изпратихме послание за достойнство към цяла Европа".

"Пакетът за растеж в размер на 35 млрд. евро и преструктурирането на дълга ще направи така, че пазарите да разберат, че "Грекзит"-ът е останал в миналото", изтъкна още той.

Френският президент Франсоа Оланд пък заяви, че гръцките банки най-вероятно ще останат затворени още няколко дни. През това време ще се очаква финализиране на споразумението. Според него целта за оставане на Гърция в еврозоната е постигната.

"Ципрас направи много смел избор, той помоли за други реформи, но в същото време той знаеше, че това е единственият начин да получи тези 80 млрд. евро финансиране", посочи Оланд.

Съществени промени трябва да бъдат направени - цялостна пенсионна реформа, приватизация, пазара на труда. Това коментира германският канцлер Ангела Меркел

Относно приватизационния фонд в размер на 50 млрд. евро, Меркел коментира, че 25 млрд. евро ще бъдат използвани за рекапитализиране на банките, които след това ще бъдат приватизирани. Фондът ще се управлява от Гърция, но под европейски надзор и контрол.

"Ние искаме да използваме най-добрите възможности за приватизация и да получим възможно най-добрите приходи от тези активи. Ние трябва да подкрепим програмата, видяхме в миналото, че имаше проблеми по прилагането на програмите", посочи Меркел.

Относно условията на спасителната програма, Меркел коментира, че това, което се случва в Гърция, трябва да бъде в съответствие с това, което се случи със спасителните програми в другите страни от еврозоната (Испания, Португалия, Ирландия, б.р.).

Тя беше категорична, че облекчаване на дълга на Гърция не стои на дневен ред.

Приетите през февруари закони срещу строгите мерки за икономии от страна на Гърция ще бъдат отменени, допълни германският канцлер.

Международният валутен фонд ще бъде включен в днешното споразумение, въпреки позицията на гръцкия премиер Алексис Ципрас. След като настоящата програма на МВФ изтече в началото на 2016 г., Гърция ще поиска допълнителна помощ.

Едно от основните условия в черновата на предложението е гръцкото правителство да прокара скоростни реформи с цел икономии, коментира БиБиСи.

Спорно е обаче дали това би била лека задача за Ципрас, след като преди дни в гръцкия референдум превес взе мнението именно против финансови ограничения.

Гръцкият министър на труда Панос Скурлетис обяви пред местните медии, че това изискване може да се окаже доста трудно за СИРИЗА. В момента това е труден въпрос пред управляващото мнозинство, заяви Скурлетис, като допълни,  че не може да обвини никого, ако не му е лесно да каже „да" на подобно европейско искане.

Ние не се опитваме да направим така, че сделката да изглежда по-положителна, отколкото е, казваме го ясно - споразумението не е по вкуса ни, заяви министърът.

- Днешното споразумение предоставя време на Гърция да договори третата спасителна програма за страната от 2010 г. насам.

- Настоящото споразумение не съдържа никакво редуциране на гръцкия дълг, но на Гърция може да бъде предоставено повече време да плати огромните си дългове.

- Финансовите министри от еврозоната ще обсъдят мостово финансиране за Гърция, което ще покрие краткосрочните нужди на страната.

- Европейската централна банка (ЕЦБ) ще трябва да реши, ако днешното споразумение е задоволително за нея, за продължаване на финансирането за гръцките банки, което да им позволи те да отворят.

- Гръцки активи ще бъдат поставени в специален доверителен фонд в размер на 50 млрд. евро, половината от които ще бъдат използвани за рефинансиране на гръцките банки, а останалите ще бъдат използвани за погасяване на дългове.

Споразумението предвижда още, че гръцкото правителство трябва да приеме основните реформи до 15 юли. До сряда Атина трябва да даде път на измененията в областта на ДДС и пенсионната реформа.

Гърция е обещала да модернизира и засили значително администрацията си, както и да се въведе програма, под егидата на Европейската комисия, за изграждане на капацитет и деполитизация на гръцката администрация. Трябва да бъдат орязани и разходите за администрацията, обещали хората на Ципрас.

Гръцкото правителство трябва да се консултира и да съгласува с европейските институции всички законопроекти в релевантните области, като предвиди достатъчно време, преди да ги представи за обществено обсъждане или в парламента.

ЕПА/БГНЕС, Евклид Цакалотос, финансов министър на Гърция