В края на седмицата на преговорите в парламента се очаква да бъдат внесени предложенията за промени на Конституцията в частта й за съдебната власт.
След многобройни консултации се очаква новият проект да включва разделяне на Висшия съдебен съвет, пряк избор на магистратската квота, по-големи правомощия на инспектората и ограничена форма на конституционна жалба от Висшия адвокатски съвет.
Очакванията са поправката да получи подкрепа на над 180 народни представители от ГЕРБ, ДПС, РБ, ПФ, БДЦ. По-късно днес ще стане ясна и позицията на АБВ, но е почти сигурно, че и те ще се съгласят с текстовете, които са залегнали в определения от лидера на ДСБ Радан Кънев като "исторически компромис" старт на реална съдебна реформа.
В позиция от партията на вицепремиера Меглена Кунева обявиха, че депутатите на ДБГ ще гласуват "по съвест", защото настояването им е за по-радикална съдебна реформа.
Широкият политически консенсус ще позволи на първо четене промените в Конституцията да се гласуват от Народното събрание в края на месец август, когато ще бъде свикано и извънредно заседание.
Ако 180 депутати гласуват "за", то промяната на Основния закон може да влезе в сила преди края на месец септември, когато се очаква да бъде внесен и проект за промени в Закона за съдебната власт, изготвен от Министерство на правосъдието.
Вариантът, който се очаква да бъде внесен днес, включва разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии - съдийска и прокурорско следователска. Кадровите въпроси ще се решават отделно от двете колегии.
Превес в съдийската колегия ще имат пряко избрани от магистратите съдии, а излъчените от Народното събрание членове на ВСС ще са малцинство. В прокурорско-следователската съотношението излъчени от магистратурата и от политиците ще е паритетно - 6 на 6.
Текстовете на бъдещата поправка на Конституцията предвиждат още засилване ролята на Инспектората към ВСС. Висшият адвокатски съвет ще може да сезира Конституционния съд.